неделя, 12 юли 2009 г.

Съпругът ви пие. Вие знаете това.


Не смеете да признаете и пред себе си, че се е превърнал в алкохолик. Иначе е добър човек, но когато е погълнал “повече", не знае какво говори, нито какво върши.

Често не помни, какво върши когато е в такова състояние. Нерядко и вие, и децата сте заплашени от непредсказуемите му постъпки - нищо, че като дойде на себе си, искрено го е срам и непрества да се извинява. До следващата чашка, а тя никога не е единствена...

Пристрастяването към чашката не е проблем само на този, който не може без нея, а на всички близки около него.

Цялото семейство е в постоянен стрес, в очакване на поредната „изненада"...

Как ще се появи той у дома?

Няма ли да се натряска пред общи познати и да изложи и вас? Ако това се случи, как ще го приберете вкъщи? А след като някак го домъкнете, какво ще става...?





Съпруга, която стоически поема върху себе си отговорността и последствията от пиянските изпълнения на половинката си, обикновено осъзнава ужасяващата истина, че не живее с нормален човек, а с чуждо същество, с което контактът е практически невъзможен.

Още като се събуди, първата му мисъл е има ли биричка „за махмурлука" в хладилника...

Но въпреки кошмарите жената не иска да зареже нещастника, съсипал и нейния живот.

„Не мога да оставя децата си без баща" - това е един от най-разпространените аргументи в защита на пасивната позиция. А бащата е в състояние да похарчи до стотинка заделяните месеци наред пари за обувки на детето или заради него да ви спрат тока, защото няма с какво да се плати...

Не са редки случаите колегите му дори да не подозират, че той е алкохолик. Специалистите наричат това „тихо пиянство". В службата няма и намек за порока, но прибере ли се вкъщи, за нула време изпуска „духа от бутилката". Последствията често са потресаващи.

Статистиката показва, че повечето битови кървави свади стават под въздействието на алкохола.





А понякога изтормозени до крайност съпруги стават убийци...

Доказано е, че дори да се разведат, следващият брак на такива жени отново е с алкохолици. И не става дума за нещастна закономерност или за съдба. Психолозите използват термина „житейски сценарии"; те се съставят в най-ранна възраст.

Например дъщерята на баща пияница в детството си е принудена да наблюдава страданията на майка си, вечната липса на пари, побоищата, крясъците, скандалите... Момичето може да ненавижда родителя си, но едновременно с това не е в състояние да си представи своя собствен живот да се подреди различно. Да изгради за себе си друг модел на поведение.

Затова младите момичета, раснали в подобна среда, почти винаги се омъжват за хора, с които повтарят ролята на майките си.

Обикновено съпругите на алкохолици следват два модела на поведение:

или страдат и треперят;

или страдат и се борят.

Избралите втория вариант в отчаянието си, че не могат да накарат партньора си да се лекува, често тръгват по врачки и лечителки. Почти без изключения резултатите са нулеви.





Тези жени тотално пренебрегват себе си. Те губят всякакъв интерес към нормалния живот. Много от тях, без да са склонни към алкохолизъм, постепенно се пристрастяват към чашката - ден след ден правейки компания на любимия в стремежа им той да не се откъсне от тях...

Специалистите са единодушни: не сте ли в състояние да върнете мъжа си към нормалния живот, изходът единствен - развод. При това -колкото се може по-бързо...

Няма коментари:

Публикуване на коментар