Върви ли любовта ръка за ръка с щастието?

Понякога жените можем да сме до болка разбиращи и толерантни.

Когато мислено сме си представяли ситуации, в които мъжете не са ни уважавали достатъчно и не са отговаряли на желаният ни, винаги сме вярвали, че не бихме били с такъв мъж и веднага бихме го изоставили. В моментите обаче, когато животът ни завърти и ни постави пред ситуацията – „Той не е за мен, да го зарежа ли?“, тогава колебанията и нерешителността вземат връх. Може години наред да се лутаме и да не взимаме окончателното решение. Любов, страх от самота или ужасяшаща апатия, която прави „любовното ни аз“ полу-мъртво?



Боли ме, когато наблюдавам как великолепни момичета погубват най-хубавите си години с оправданието „Той си е такъв, кофти ми е, но съм свикнала...“ Какво ще рече „той е такъв“ или „омръзна ми да се разправям“. Защо жените понякога сме толкова прозорливи, дори до болка подозрителни, а друг път предпочитаме да стоим със затворени очи пред шокиращо смущаващите факти? Любовта е силно чувство, да! Опасявам се обаче, че страхът от самота и инерцията понякога са много по-силни от нея, дори от нас самите. Кому е нужно да стои с мъж, който по-често предизвиква сълзи и тъжни самотни размисли пред усмивки и незабравимо красиви спомени? Дори да си била най-голямата мръсница, не заслужаваш да търпиш това. Подобни ситуации обаче рядко застигат „мръсниците“, просто защото те знаят как да си уреждат живота и бързо излизат от житейските драми. В този омагьосан кръг най-често попадат добри и чувствителни момичета, които са се оказали обезоръжени във въпросната връзка.

Чувството да не останат сами и да дават нови и нови шансове на някой опериран от съобразителност мъж е познато на много, много жени. Толкова много, че почти всяка от нас може да се сети поне за един такъв екземпляр през отделен етап от живота си. Разликата с тези, които достигат отчаяние и тези, които с болка, но и надсмешка се сещат за тази история, е в това на какъв етап са се решили да кажат - „стоп“. При някои жени този момент не настъпва и те търпят месеци, години, дори десетилетия живот, разкъсван между оплакването пред приятелки и опитите да го „вразумят“.

Не е ли повече от ясно, че един мъж, който истински държи на една жена, ще осъзнае грешката си още на първия – втория път, след като я е допуснал и види сълзите в очите й? Не е ли ясно, че когато обичаш някого, не го караш системно да страда и зарязваш тийнейджърските и ергенските си навици, за да се промениш в името на човека до теб? Не е ли абсолютно логично, че ако си свестен и влюбен , никога не би потъпкал достойнсвото на човека, който обичаш и уважаваш? Да – ясно и логично е! Ясно и логично до моментите, в които ситуацията не почука на вратата на нашия живот и вместо да я преодтвратим, ние я допускаме с оправданието „само този път и следващия го зарязвам.“ Следващият път за съжаление почти винаги идва, „зарязването“ почти никога, а лутайки се в опити да показваме, че сме наранени, забравяме, че любовта и уважението са задължителни елементи на една нормална връзка.

Не очаквай да ти дам списък кога е време да зарежеш човека до теб. Няма да го направя. За едни недоволството от връзката идва от непрестанните изневери, за други от недоверието, за трети от липсата на страст, за четвърти от слабостта на характера му и т.н. Примерите са безброй много. На всички ни е ясно, че добрият стар метод с плюсовите и минусите е излишен и абсолютно грешен. Просто се замисли. Сега, поне за минута. Харесваш ли живота, който имаш с човека до теб? Дава ли ти това, от което имаш нужда? Върви ли любовта ръка за ръка с щастието? Не, не е инфантилно да искаш най-доброто, то далеч не е само в мечтите ти от детската градина. Затвори очи и си представи най-красивата любов и най-смелата мечта за мъж до теб! Ако дълбоко в теб осъзнаеш, че Той не може да ти ги даде, просто направи решителната крачка. Лесно е да се самосъжаляваш, много по-трудно е да стигнеш до момента, в който казваш „Аз съм щастлива с мъжа до мен. Той е всичко, от което имам нужда!“

Идеални хора няма. Всички сме осъзнали това и далеч не те подтиквам да търсиш идеалния и да изоставиш този, когото обичаш, пък бил той и с доста недостатъци. Има обаче едно чувство наречено „удовлетворение“, което задължително настъпва, когато сме щастливи с човека до нас. Не го ли усещаш, когато сутрин се събуждаш и чувстваш тялото му до твоето, значи е време за промяна. С него или с друг, важното е да го изпиташ. Сама трябва да намериш пътя.