Не става въпрос за операцията, при която жени сменят пола си. Това също е интересна тема, но има своето медицинско обяснение и не буди такова учудване у мен.
Става въпрос за друго, необяснимо мое питане: защо в днешно време жените започваме да се превръщаме все повече в мъжки момичета и да се натоварваме с ангажиментите, с които би трябвало да се заеме мъжът?
Не съм съгласна с твърдения от сорта „това е мъжка работа“ и „това е женска работа“, но гледките от милата ни родна реалност ме карат да се замисля и да ви задам баналния въпрос „Жени, какво ни става?“
Оглеждайки се наоколо си давам сметка, че понятия като дама и джентълмен са станали истинска рядкост в ежедневието ни. Не се случва особено често мъж да подаде ръка на жена, която слиза от трамвая, освен ако не иска нещо "по-така" от нея.
Мъжете забравят, че трябва да са галантни с нас жените, не само когато се мъчат да ни впечатлят. Вместо това, нерядко може да чуете от изнервен шофьор „Айде ма,по-бързо, че ще ти ...“ някоя си там ваша рода, най-често родната ви майка.
Ние жените, от своя страна, покорно свикваме с модата „балкански мъж“ и отвикваме да бъдем дами. Чак се чувстваме нахални, като помолим мъжа да ни изпрати или да ни вземе от вкъщи, защото все пак и той си има ангажименти – работи, уморява се, поправя си колата. Тези от нас, които се осмелят да имат малко повече очаквания от представител на силния пол, бързо биват набеждавани за „надути пуйки“, които само чакат „някой да им ходи зад задните части“.
Ако все още не сме обвързани, често изпадаме в ситуации да излизаме по срещи в търсене на идеалния. Колкото повече мъже опознаваме, толкова повече научваме какво е добре да правим. Не е зле понякога да плащаме сметката и да отиваме на срещата там, където му е удобно на господина. В следващите години може да стане модерно и ние жените да изпращаме мъжете, така както е особено актуално в момента жени да преследват мъже и да ги канят на среща.
Постепенно се учим да ставаме по-“самостоятелни“ и не толкова крехки създания. Затова не е задължително мъжът да идва с нас, когато пазаруваме и да ни помага с тежките торби. Какво толкова?! - Пет-шест килограма, с времето се свиква и даже можем да оформим красиви бицепси.
Като се върнем от работа, започваме да готвим и да шетаме из къщата. Ако сме от щастливите семейства с деца, се грижим старателно и за тях. Мъжът в тези ситуации е изморен и вече си е дигнал краката на масата, чакайки да му сбъде сервирана вечерята. Все пак това е „женска работа“! Мъжка работа е да гледа телевизия и да се чеше там, където не го сърби.
Когато обаче дойде време за ремонт вкъщи, това не е само „мъжка работа“, а ангажимент на двамата. Ако сте попаднали на някой по-изнежен екземпляр, може да се научите на много полезни неща – да шпакловате, да измазвате, да слагате контакти. Все ще ви е от полза. Като няма кой друг да го свърши...
Жените ставаме все по-силни и всеотдайни, за да е добре на половинката и на децата ни. В замяна на това обаче голяма част от жените получават неблагодарно, грубо отношение и вечни ругатни. Българската жена свиква да не е толкова глезена и „лигава“, а да бъде 2 в 1 – хем жена, хем мъж, за да може да замества половинката си във всички останали случаи, освен в леглото (там обикновено я поглеждат като жена).
Не се възмущавайте и не се чудете на написаното! Ситуации като горните не са рядкост, а традиция у нас. Причините не са ми напълно ясни, но все си мисля, че българката търпи и поема повече, отколкото е допустимо.
Защо се е случвало да видя жена да бута кола? Защо съм ставала свидетел на публични унизителни крясъци от мъж към жена? Защо редовно виждаме в трамвая измъчени женички с по няколко торби покупки, без никой да се сети да им помогне? Защо толкова много момичета неведнъж са ронили сълзи по мъже, които са се подиграли незаслужено с тях и след това даже са имали претенции?
Защо жените приемаме за нормално да слугуваме на мъжа, а не изискваме да бъдем уважавани и глезени повече, отколкото ние се суетим около мъжете?
Ако не ви е ясно за какво говоря, се чувствайте от щастливките, които винаги са попадали на подобаващо отношение от страна на мъжете.
Ако обаче някоя от описаните ситуации по-горе ви звучи позната, грешката е във „вашия приемник“. Трябва спешно да смените не само мъжа, но и поведението си.
Някъде бях прочела: „Ако човек откаже да приеме друго, освен най-доброто, обикновено го получава.“ Дано ви стимулира да търсите най-доброто отношение от най-добрия мъж, който не ви принуждава вие да се превръщате в мъж, а ви кара да се чувствате истинска жена.
Горните редове нямаха за цел да отговорят на въпроса „Защо жените стават мъже?“ Отговор не успявам да намеря, но поне може да се замислим заедно защо го позволяваме. Дано скоро намерим решението!
Няма коментари:
Публикуване на коментар