понеделник, 6 юли 2009 г.

Наркоманите са болни хора,а не престъпници


В България има около 30 000 души зависими от хероин. Близо 300 000 са младите хора, които са опитвали наркотици*. Нито един от тях не го е направил с желанието да стане наркоман. Но се случва. И то лесно. Кой е следващият?

Отношението към зависимите от наркотици хора у нас е силно негативно. В очите на голяма част от обществото те са „престъпници“, „сами са си виновни“, „трябва да ги отбягваме“. Малко са хората, които се замислят, че този избор е направен в една много крехка възраст, когато човек е уязвим и не се е изградил като личност. Началната възраст на употребата е между 13 и 16.



Наркоманите са болни хора, които имат нужда от помощ, подкрепа и протегната ръка. Скандалите и забраните няма да им помогнат. Нужна им е топла дума от близките и помощ от специалист. Потенциална опасност да се превърнат в наркомани грози голяма част от децата у нас. Липсата на контрол, говоренето на достъпен език и подходяща превенция превръща инцидентната проба на купон в системно приемане на наркотици. И от обикновено, усмихнато дете, вашият наследник може да стане наркоман. Точно като тези, които отбягвате и сочите с пръст, защото „сами са си виновни“.

Стартира кампания „Управляват ли наркотиците твоя живот?” Има ли съгласие по темата за наркотиците между деца и родители или колко големи са различията им - на този въпрос ще се постарае да отговори кампанията по повод Световния ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (26 юни), организирана от българското представителство на Службата по наркотици и престъпност към ООН.

Срещнахме се с Мая Михайловa-Петкова, експерт в Националния център по наркомании (НЦН) и консултант в Център за информация, консултации и насочване към лечебни програми (ЦИКНЛ) в НЦН.

Целта на Центъра за консултации е да помогне на зависимите да направят първата крачка в лечението си. Посещенията там са безплатни, зависимите и техните близки научават как да намерят най-краткия път към излекуването и по-лесния достъп до подходяща лечебна програма.

Ето какво трябва да знаем за наркотиците, как да предпазим близките, децата и себе си и какво да направим, ако искаме да помогнем на зависим.

Кои са очевидните белези, за които родителите трябва да наблюдават децата си, що се отнася до употребата на наркотици?
Употребяващият наркотици става апатичен, с нестабилно настроение и раздразнителен. Често си противоречи, губи представа за времето, забравя и му липсва точност. Лъжите, шантажите и манипулациите стават ежедневие за него.
Отношенията с близките се изострят, избягва контакт със семейството си и губи дългогодишни приятели. Успехът в училище или работа спада рязко, губи желание да се развива и често изпада в конфликти с ръководството. Заемите и финансовото затъване са типични за зависимите от наркотици хора.
Външният вид също е много показателен. Зависимият има нездрав, блед вид, занемарява се, понижава личната си хигиена. Зениците са или прекалено разширени (при употребата на канабис) или свити (хероин).
Детето променя социалната си среда, започва да се занимава с престъпност, а някои дори стигат до проституция и криминални прояви.

Каква трябва да бъде първата стъпка на един родител, когато разбере, че детето му е зависимо?
Да проведе спокоен разговор по темата, макар да е трудно за един родител да запази самообладание в такава ситуация. Да се опита да разбере какво вещество използва детето му и колко често. В никакъв случай да не говори на детето си, когато е в шок с назидателен тон, под въздействие на гнева си. Ако не може да овладее емоциите си, да се посъветва с психолог предварително, за да се подготви за този разговор. Само така родителят и цялото семейство заедно могат да изградят стратегия за справяне с проблема и от какво точно лечение ще се нуждае детето им.

Коя е най-честата причина един тийнейджър да прибегне към дрогата?
Любопитството. Както и натискът от страна на „готините“ връстници. Започва се с инцидентна проба, после някои от тях продължават употребата като се стига до всяка седмица и накрая се превръща в ежедневие.

Има ли вина семейството?
Не мога да кажа, че родителите имат осъзната вина, но има определен модел семейства, чиито деца посягат към дрогата. Едните са родители, които са свръх-протективни, осигуряват всичко, което детето пожелае и не му позволяват да е самостоятелно. Както и другата крайност – родители, които нямат диалог с децата си, виждат се рядко и не им създават топла семейна среда, в която детето да се чувства значимо.

Отключва ли дрогата психични проблеми?
Да, често се стига и до там. Някои зависими имат депресия, маниакално депресивно състояние, шизофрения, т.е придружаващи психични разстройства. Амфетамините, мета-амфетамините, екстази, кокаин, това са все стимуланти, от които по-често се отключват психични заболявания, отколкото от опиатите.




Каква е разликата в действието на различните видове дрога?
Опиатите (хероин, морфин, кодеин) са т.нар. „свалячи“. Те успокояват и притъпяват усещанията, човек се отпуска и отплува от реалността. В момента хероинът не е никак на мода сред младите, за разлика от предното десетилетие, което е добра новина.
Стимулантите (екстази, кокаин, амфетамини) точно обратното – те вдигат, държат те бодър, в състояние на еуфория, силна физическа активност, дори сексуална. Чувстваш се като на гребена на вълната и страшно много сближават хората, затова се използват по купони.
Канабоиди (канабис, марихуана, хашиш) – водят до силна психическа зависимост и понякога отключват психически заболявания.
Халюциногенни (гъби, LSD) - те също водят до силна психическа зависимост и отключват психични заболявания.
Инхаланти (попъри, лепила, бои) – предизвикват физическа и психическа зависимост, увреждат дихателните пътища, белите дробове, мозъка.
Психоактивни медикаменти – водят до тежка физическа и психическа зависимост и някои от тях могат да отключат психически заболявания.

Кой е най-употребяваният наркотик?
Номер едно в България и в целия свят е марихуаната. Това е статистика, която датира от около 30 години насам, „тревата” не излиза от мода. Напоследък са на мода синтетичните стимуланти като амфетамини, екстази, пико.

Към кой от видовите наркотици хората подхождат с идеята, че е безобиден и не се замислят, че може да има последствия?
Това са т.нар. леки дроги, към които тялото няма физическа зависимост, но психиката има. Такава е марихуаната. Дори цигарите, които са най-лекият и легален вид дрога, водят до пристрастяване и до последствия. Въпросът е в каква степен се вземат и дали се отразяват на организма и психиката.
За амфетамините вече е доказано, че водят до мозъчни изменения при редовна употреба. При инцидентна употреба (само по партита или на клуб) има опасност от предозиране, ако човек не съобрази каква доза да вземе. Смесването с алкохол е животозастрашаващо.

Къде е мястото на кокаина като най-елитната дрога?
Кокаинът е „дрогата на богатите”. Психичната зависимост е много силна и ако не могат да си го набавят, зависимите минават на подобни заместители (амфетамини) и всевъзможни начини да достигнат до подобно състояние. Те имат нужда да увеличават дозата, защото кокаинът е силен стимулант и когато го спреш, психичното ти състояние е депресивно, усещаш силно изтощение, умора, потиснатост.

Какво е качеството на наркотиците в България?
Само силно зависимите могат да усетят разликата. Ниското качество се определя от голямо разреждане на „материала“. Според хероиноманите качеството на наркотиците у нас е много лошо. Това крие опасност в случай, че човек попадне на „качествена” (концентрирана) дрога, защото може да предозира.

Улеснен ли е достъпът до лекуващите програми за зависими?
Повечето програми у нас са платени и това спира много хора , защото нямат средства. Този вид заболявания се „неглижират” от политиката на държавата, тъй като тя не финансира в достатъчна степен разкриването на безплатни такива. Има само две безплатни метадонови програми в София, за които се чака с месеци. В страната общо безплатните метадонови програми са седем. Платените програми варират в таксите си от 250 до 500 лв. на месец, което е непосилно за някои семейства.

Как се реализира едно лечение?
Най-важна е работата с психиката. Освен медикаментите е нужна поддържаща психотерапия. Оценява се каква е семейната среда, какъв е характерът на човека, образованието, социалните контакти и от там се изхожда, за да се прецени кой метод е най-подходящ за конкретния човек.
Понякога не е достатъчно едно лечение, нужни са 2-3, дори повече в различни програми. Трудно е да се каже колко време ще продължи лечението на един човек. Обикновено се започва с детоксификационно лечение, за да се изчисти организма от наркотиците, може да се влезе в болница и да се овладее абстиненцията. След това започва продължителна рехабилитация (3-4 месеца в болница), а след нея евентуално идва дългосрочна рехабилитационна програма в дневен център или терапевтична комуна. Накрая започва фазата на ресоциализация, за да може този човек да се научи да живее отново в обществото и да си изгради нова среда.

Какви са прогнозите за възстановяване?
В световен мащаб около 30% от хората, които започват лечение, успяват да се излекуват. Останалите се връщат към дрогата, защото не успяват да изградят нова среда.

След като бъде излекуван, как човек успява да се интегрира в обществото отново? Възможно ли е пълното излекуване, след като съществува фразата „бивш наркоман няма“?
Тази фраза съществува, защото пълното психическо възстановяване не настъпва. Травмата остава за цял живот. Това обаче не пречи на някои хора да се интегрират отново в обществото и да поемат живота си. Някои дори завършват психология и започват самите те да помагат на зависими.

Какво е мнението ви за метадоновите програми?
При някои действат, при други не. Метадонът е медикамент - синтетичен аналог, близък по химичен състав до хероина, който помага на организма да функционира, без да надрусва човека. Метадоновите програми се прилагат, за да може човек да си стъпи на краката, да си намери работа, да влезе в обществото, да създаде семейство. Т. е. зависимите да функционират нормално, да предпазят себе си и значимите близки от опасни инфекциозни заболявания свързани с инжекционната употреба на опиати. Целта на тези програми е дозата на метадона да се намалява, докато стане нулева, след което човек да се ресоциализира. Приема сe, че хероинозависимият по-бавно и плавно във времето може да бъде излекуван, като е подкрепен с медикамент като метадон. При някои хора, особено тези, които са били със сериозни увреждания, това си остава доживотна програма.

Добра алтернатива ли са комуните?
В България има две комуни (професионални терапевтични общности), но и двете са платени. Целта им е да се създаде общност, в която мисълта на зависимите да е заета и да се занимават с нещо. Престоят там е между девет месеца и година. Те си изграждат общност, готвят, чистят, учат се да се справят с рискови ситуации. След излизане от комуната, човек малко по малко се внедрява в обществото, като продължава да бъде наблюдаван и държи контакт с професионалист.

* По данни на Националния фокусен център на НЦН от Годишния доклад по проблемите, свързани с наркотиците и наркоманиите в България 2007г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар