Уреаплазмозата е полово преносимо заболяване, което се причинява от специфични микроорганизми, които имат белези, както на вирусите, така и на бактериите. Уреаплазмите са условно патогенни микроорганизми, които могат да причинят заболяване при определени условия в организма. Иначе може да са налични в лигавицата на половите органи и пикочните канали без да предизвикват каквито и да било симптоми.
Начин на заразяване
Уреаплазмите се предават по полов път. Заразяването посредством битови принадлежности е почти невъзможно.
Защо уреаплазмата е опасна
Коварството на уреаплазмата се състои в това, че много малка част, само 30 % от заразените имат оплаквания. При останалите те липсват или се появяват периодично без да се изясни причината за тях. С времето обаче тези микроорганизми нанасят немаловажни вреди на организма. Например, само при 10 % от жените, уреаплазмите не изискват лечение – приемат се за нормална част от микрофлората на влагалището. В останалите случаи обаче налагат сериозно лечение, тъй като могат да доведат до усложнения в половите органи и пикочните канали. Могат да засегнат ендометриума, фалопиевите тръби, яйчниците. Често уреаплазма се изолира при други назначени изследвания.
Носителството на уреаплазма е особено опасно по време на бременност. Микроорганизмите могат да се предадат вътреутробно на плода. Възможно е да предизвикат заразяване на плода, преждевременно раждане, загуба на бременността. Предават се по време на раждането от майката на новороденото. При най-драстичните случаи се развива гнойно-септично усложнение.
Мъжете са подложени в по-малка степен на риск от носителство на уреаплазма и съответно на заболяване. Носителството им обаче нанася сериозни вреди на репродуктивната им способност. Доказано е, че тези микроорганизми могат да стигнат до сперматозоидите и да повлияят негативно на подвижността им, възможно е дори да унищожат мъжките овоцити.
Симптомите
Уреаплазмозата може да се прояви в остра или хронична форма. Клиничните прояви на заболяването зависят от засегнатия орган. Уреаплазмата може да предизвика възпаление на уретрите, простатата, пикочния мехур, тестисите при мъжа и влагалището, матката и фалопиевите тръби при жената.
Симптомите на заболяването се проявяват от 3 до 5 седмици след заразяването. Обикновено са незначителни и не им се обръща внимание.
При жените е възможно въобще да няма оплаквания.
При мъжете се появява оскъден, безцветен секрет от уретрата. Има умерена болка или дразнете при уриниране. Ако е поразена простатата, се проявяват симптоми характерни за простатит.
Поставяне на диагноза
Начинът е чрез лабораторно изследване от взета намазка от половия орган.
За да се докаже наличието на уреаплазма се използва методът – полимеразна верижна реакция и бактериален посев. Не е достатъчно да се гледа само количеството левкоцити, то може да остане непроменено или да е слабо завишено, въпреки наличието на тези микроорганизми. Имуноферментните методи като (ИФА, ПИФ) също са неточни, те дават резултат само в 50-70 % от случаите. Изследването за антитела към Ureaplasma parvum и Ureaplasma urealyticum е недостатъчно.
Лечението
Задължително се провежда лечение на двамата партньори независимо от това дали при втория има оплаквания. Могат да бъдат изписани антибиотици, към които тези микроорганизми са чувствителни. Желателно е едновременно с антибиотичното лечение да бъде назначена и имуностимулираща терапия.
За жените се включват и локални средства за нормализиране на влагалищната микрофлора.
Профилактиката
Заради вредите, които може да причини уреаплазмата и липсата на симптоми при носителството й, преди планиране на бременност се препоръчва изследване за наличието й във влагалищния секрет. При необходимост се провежда адекватно лечение. Тези микроорганизми са упорити и понякога лечението отнема продължително време, но отлагането на планираната бременност си заслужава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар