неделя, 5 юли 2009 г.

Партньорство и любов


“Преодоляването на страха от това да бъдеш отворен тук и сега е най-прекрасното нещо. Всичко ще засияе с важност и игривост, и чувството, че си принадлежите един на друг, ще направи развитието на всеки един от вас споделено богатство.“
Най-големите радости и болки на човека са свързани с любовта и партньорството. Всеки път, когато нашите сърца забият по-бързо или очилата ни се запотят, ние го приемаме като нещо изключително лично.
Преживяваме чувствата си като нещо уникално, което ни се случва, но ако погледнем по-отблизо, корените им са много по-надълбоко. Това, което може да ни изглежда много лично преживяване всъщност е среща и осъществяване на най-основните принципи на вселената.

Там, където безвременното открито пространство – потенциала на всички неща – играе свободно, то изразява своята сила и преживява качествата си чрез дуалността. Проявявайки се като близко и далечно, като топло и студено, като мъжко и женско, то идва, за да осъзнае своя пълен потенциал.
Ако има само пространство, нищо не се случва. Въпреки че пространството е неразделно от осъзнаването, не се пораждат радост и сила. Обаче ако пространството се изрази чрез дуалността, ако противоположностите се появят и след това се слеят, заражда се нещо присъщо и се появява богатство.
Подобно е на това, което се случва в лабораториите, когато атомите се разделят и след това се сблъскат с висока скорост. Огромните освободени енергии са били в атома и преди това, но са се появили едва когато той е бил първо разделен и след това събран отново.

Същото става и когато се влюбим, когато съществата се отворят един за друг и мъжката и женската енергия се срещнат. Полезно е да разберем, че нещата са по-малко лични, отколкото ние ги чувстваме. Това, което се преживява като нещо лично, всъщност е много основно. Срещането и обединяването на тази дуалност е по своята същност удивителна възможност, както за вътрешен, така и за външен растеж. Тъй като пространството, съдържащо се между истински противоположности, има всички възможности, обединението им дава повече от техния сбор.

Това означава, че когато мъжкото и женското начало се срещнат напълно, ще се появят качества, които нито едно от двете не е осъзнавало преди. Разбира се, съществата винаги се учат едно от друго, но където има любов, има допълнителни измерения. Само по себе си мощното поле, появяващо се от взаимното привличане и преживяваните над-личностни състояния на пространство и радост, има вдъхновяваща природа. Непознати преди аспекти на ума оживяват, когато се доближим и дълбоко се докоснем един друг. Повече се получава, отколкото се влага в любовта, защото самата ситуация е толкова творческа. Случват се много неща, които дотогава са стояли в непроявено състояние.

Този процес се активира независимо по какъв начин сме се отворили за него. Някои хора осъзнават повече на външно ниво, наслаждавайки се силно на часовете в леглото. Други се срещат на вътрешно ниво, споделяйки същите интереси и искайки да правят подобни неща. А някои се чувстват обединени, защото се допълват на най-дълбоките нива на възгледа. Независимо дали физическо привличане, вътрешно чувство или дълбокото отъждествяване ще са основната причина за връзката, има много да се научи. Ако работим интелигентно с това, което е налице, ще се осъществи дори още по-цялостен човешки растеж.

Тъй като това е възможно само в спокойна атмосфера, в една връзка е важно да се избягват очакванията и съревнованията. Въпреки че Буда по никакъв начин няма намерение да залепва някого за нежелан партньор и често споменава за трудността да се намери добър партньор, от момента, в който съществата решат да направят връзка, е разумно да са рамо до рамо. Подкрепата един друг работейки в света има много смисъл и най-доброто се случва, когато мислим “ние” или “нас”, а не “аз и тя” или “аз и той”. Обикновено и двамата партньори минават през възходи и падания заедно, а щастието и нещастието зависят от възгледа им. Затова, ако нечий партньор има специални качества, въпросът е да ги споделяме. Ако мислим и казваме “Виж какво можем да направим”, се премахват всички чувства на разделение и се появява много радост от преживяването “никога няма да ударя на камък”. Умът няма край.

И тъй като животът става по-кратък, а не по-дълъг, как можем да направим щастливо разпределение на такива безвременни сили в полето на човешките всекидневни връзки?

На външно ниво, е разумно да даваме толкова щастие, колкото е възможно, да бъдем съзнателно добри един към друг и да се наслаждаваме на богатите разлики между мъжа и жената в любовния акт. Да се доближаваме до другия така, както влизаме в храм, с голяма откритост. Ако не сме монаси или монахини, е полезно да виждаме тялото като инструмент за даряване щастие на другите.

На вътрешно ниво, срещата трябва да уравновесява съчувствието и мъдростта. Мъжете имат повече методи, жените повече интуиция и в атмосфера на доверие, приемането на тези качества води до резултати, надминаващи всички измерения. Препятствията тук се елементарни, но упорити и премахването им изисква много добронамереност. Толкова много неща са свързани с вътрешния ритъм. Мъжете например, разделят деня и нощта. Мнозина са груби по време на работа и често не се сещат да сменят тона, когато наоколо се появят жени. През нощта обаче всичко е забравено. Тогава умът им е концентриран в любовта и забавленията и те се чудят какво става с жената, която е заседнала в своя 24-часов цикъл. Ако не са се отнасяли добре с нея през деня, тя просто няма да е много сговорчива през нощта. Тъй като и двете страни са много чувствителни в такъв момент, а животът трябва да се използва добре, това нещо трябва да се има предвид.

Най-дълбокото ниво на съюза между мъжа и жената се изразяват чрез будистките символи на лотоса и диаманта. Жената е лотоса. Тя е естествено даваща и иска да означава нещо за някого. Мъжът е диаманта, доволен и сам да сияе. Обединяването на лотоса и диаманта, независимо дали в действащо партньорство или като съзнателно цяло, дава най- висшата радост на пълно функциониране, която се разпространява и на външно, и на вътрешно ниво. Знаейки, че това съвършенство е над-личностно и безвременно, присъщо на пространството, съчувствието и мъдростта стават съвсем естествени, а нараняването на другите, ако не е за тяхно добро, изчезва напълно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар