Какво казва „вътрешният“ ни глас?

Една от най-често срещаните ситуации в ежедневието на обвързаните двойки е как постепенно те загубват диалога помежду си.


Дори при семейства, които са женени от години, и се познават по-добре от всеки друг, се наблюдава неспособността да се разберат, просто защото те познават характерите си, но не и „вътрешните“ си езици.

Представете си следната ситуация: съпруг решава да изненада любимата си като резервира маса в екзотичен ресторант за романтична вечеря. Поръчва вино, всичко изглежда перфектно, но до момента, в който си тръгнат, тя вече е изключително раздразнена и измъчвана от ужасно главоболие...






На какво се дължи? Елементарно...Неговият вътрешен език не съвпада с нейния. Той разчита изцяло на очите си като средство за изразяване, възприемане и това го определя като „Наблюдаваща личност“, докато тя е подсъзнателно подвластна на слуховите си възприятия. Този тип хора са наречени „Слушаща личност“.

И така, обратно към романтичната картинка... Ресторанта макар изискан и много приятен, е пълен и съответно изключително шумен. И въпреки перфектната гледка, която се разкрива пред тях, масата им е точно до кухнята. Това не пречи на него, тъй като той възприема с очите си, но на нея и действа по особено дразнещ начин, който дори самата тя не може да дефинира. Доста често дори самите ние не можем да обосновем реакциите си в определени ситуации.

Идеята за „вътрешните“ езици произхожда от специално учение в психологията наречено „Невро-лингвистично програмиране“. То обобщава схващането, че някои от нас са устроени така, че да възприемат света според това, което виждат, други според това, което чуват, а трети според това, което чувстват в дадена ситуация. Проблема в тези несъответствия между характерите ни се корени в това,че тези различия са невидими, а и неосъсазнати. Подобно на съпругата в ресторанта, ние рядко можем да осъзнаем защо на проектираните по различен начин хора не въздействат ситуации, които за нас например са очевидно дразнещи.

В любовта, тези езици играят основна роля. За да протичат безпроблемно романтичните ви взаимоотношения, се научете да разчитате този вътрешен език на половинката си. Това не значи, че трябва да се превърнете в експерт по науката. Способностите ви да водите любовна връзка ще нараснат неимоверно само ако позволите на тези иначе завоалирани особености в характера и поведението на любимия човек да ви се прояснят. Оттам нататък ще е много по-лесно да разчитате различните състояния на половинката си и да избягвате значителна част от конфликтите ви.

Трите различни типа хора според вътрешната им ориентираност са:

„Наблюдаваща личност“

Тези жени и мъже се интересуват главно от начина, по който изглеждат и винаги са облечени подходящо за всеки повод, предполагащ специфично облекло, дори това да е работа в градината. Обърнете внимание, че ако им зададете въпрос, който изисква съсредоточена мисъл, те ще погледнат нагоре, като че ли се опитват да визуализират отговора.В интерес на истината, те точно това и правят -обикновено посредством проектирането на цветни образи и картини. Този тип хора обикновено реагират бавно що се отнася до изразяване на емоции.

Най-подходящия партньор за тях е друга „наблюдаваща личност“, тъй като те възприемат главно с очите си. Ако „слушаща“ или „чувствителна“ личност се окаже техен партньор, не се очертава продължителна връзка, защото те винаги ще изискват повече отколкото „наблюдаващата личност“ може да им предостави. Възможни са компромиси, но единствено ако и двамата се постараят да ги направят е възможен благополучен съюз.

„Слушаща личност“

Тези личности са по принцип добри комуникатори, те обичат да говорят и притежават способността да разчитат настроението на даден човек дори само по тембъра му. Чувствителни са към звуците на думите, често са много аналитични и обстоятелствени, забелязват колебанието и предпочитат да назовават нещата с истинските им имена отколкото да правят намеци. Преди да отговорят на даден въпрос, бавно ще се плъзгат поглед наляво надясно като че ли наблюдават тенис мач, което означава, че те набързо премислят какво да отговорят, сякаш водят вътрешен диалог със себе си.

„Слуховата личност“ е добър партньор на всеки един от другите два типа. Дори да не забележат новата ви прическа или че сте си пуснали мустак, това е нещо обичайно. Те се интересуват повече от вътрешния свят на човек, как функционира ума му. Те ще слушат жадно как е минал денят ви и за всякакви ваши бъдещи планове. От тях може да поискате съвет и да знаете, че винаги ще са насреща. Да заговориш техния език е толкова лесно, колкото да кажеш „Чувам това , което казваш“.

„Чувстващата личност“

Този тип хора са най-отпуснати и винаги някак зареяни в собствените си мисли. Те са относително незаангажирани с външния си вид. Обичат да се хранят, да си почиват и са особено любвеобилни. Преди да отговорят на зададен въпрос, ще погледнат надолу, като че ли за да се консултират с вътрешните си предчувствия и инстинкти.

Те са подходящи партньори за всеки тип. Въпреки, че заемат по-скоро сравнително крайно място по скалата на демонстрирането на емоции, все пак са заангажирани с настроенията на човека до тях , заложено им е да могат да дадат добро възпитание и пример на потомците си, а и винаги са особено състрадателни.






И така, ако сега опитате да започнете да разбирате вътрешния език на половинката си, това може да изясни много неясноти във взаимоотношенията ви. Не забравяйте, обаче, че не за всичко има научно обяснение, понякога връзката е обсипана с толкова конфликти, които нямат друго логично обяснение освен, че просто не сте един за друг. Друг път всичко може да е толкова перфектно, спокойно и хармонично, че дори да изглежда скучно отстрани. Можем да се опитаме да спомогнем взаимоотношенията ни с човека до нас да протичат, колкото се може по-безпроблемно, но искаме ли изцяло да променим течението на връзката ни, тогава нито една наука няма да ни дойде на помощ.

Защото какво е любовта ако не химия - една от най-интересните и усложнени науки, всяка една връзка-претворено химическо уравнение, което решаваме, събираме, изваждаме, подлагаме на всевъзможни опити до момента, в който получим онова неразривно свързано химично съединение, към което всеки се стреми.