Война във вкъщи

Все по-често бившите съпрузи са принудени да живеят заедно. Докато всеки от тях чака другия да напусне семейното жилище, животът им се превръща в истински ад.
От два месеца Диди спи в трапезарията. В един хубав ден намерила леглото си там. Тя прави тоалета си в кухнята. Мъжът, който спи в съседната стая, е бившият й съпруг. Той е заключил вратата, която води към останалата част на апартамента, където са спалните и банята.





Противно на всякаква логика и здрав разум, двойките, които продължават да живеят заедно след развода, стават все повече.

Наистина е трудно да си представим условията, при които 41-годишната Ани, преводачка по професия, е живяла една година с бившия си мъж.

„Той беше много груб с мен, биеше ме и ме нагрубяваше пред децата. Исках да го напусна веднага щом подадох молба за развод, но нямах възможност да наема апартамент."

Наемите са една от основните причини, поради които превърналите се във врагове бивши съпрузи продължават да живеят заедно и след развода.

И за съпруга не винаги е лесно да търси друго жилище - предполага се, че то ще е по-малко, с по-малко удобства. Никола, 37-годишен, развел се неотдавна с Петя, споделя:

“Нямах никакво желание да напускам мезонета, в който живеех с бившата см съпруга. Доста време прекарах в давана на обяви за гарсониера или едностаен апартамент, а търсене на вещи, от които щях да имам нужда."

Съпругът, който трябва да напусне семейното жилище, има чувството, че е изгонен. Това не винаги се преживява лесно.

„Тя поиска развод, а неприятностите остават за мен - възмущава се Георги. - Това беше мой дом, а сега имам чувството, че жена ми си го присвоява."

При това положение защо да не предпочете да остане и да пречи на бившата си половинка да живее живота си? Тъкмо така е решил да направи Виктор, 40 годишен, който работи в една банка.

,I>,,Не можех да се помиря с мисълта, че жена ми ща уреди живота си. Имах чувството, че ако си отида, ща я улесня и затова останах в апартамента една година и половина,"

Животът в тази условия са превръща в ад. Борислав и Таня, и двамата зъболекари, съответно на 44 и на 46 години, изживяха истинска психодрама.

„Мисля, че и двамата изчерпахме целия арсенал от лоши номера, които можехме да си погодим. Кабинетите ни бяха а общия апартамент, а ние си пречехме взаимно с каквото можехме. Когато не се намирах вкъщи, жена ми вдигаше телефона и казваше на пациентите ми, че вече не практикувам или че са сбъркали номера. Аз от своя страна отговарях на нейните, че тя е болна, но ако желаят, мога да ги приема аз. Разменяхме си писма с обиди, но не си ги подавахме, а ги пъхахме под вратата на стаите ни. Това продължи осем месеца. Сега, когато си спомням за всичко това, ми се струва невероятно."

36-годишната Катя, инженер по професия, разказва:

„Мъчехме се някак си да живеем заедно. Бяхме изработили график за ползването на кухнята, на банята, но Тодор никога не го спазваше. Всеки път, когато разбереше, че съм в кухнята с децата, идваше и той. Един ден реши да ги позабавлява, като се правеше на човекоядец, настървен да изяде всичко наоколо си. Напълни няколко пъти чинията си с яденето, което бях приготвила. Друг път ме шантажираше, като казваше пред децата, че аз не му давам да яде. Разбира се, веднага му сервирах."

Децата често се озовават въвлечени във всичко това. Те се превръщат в разменна монета, в предмет на шантажи и на конфликти.
„Един ден трябваше да изляза, спомня си Армел, 40-годишна, фризьорка по професия. Намерих бележка от съпруга си, че жената, на която оставях детето, е заета и не може да дойде. Трябваше да си остава вкъщи. Това се повтори няколко пъти. Позвъних накрая на жената и и казах, че ако това продължава, повече няма да я наемам. Тя остана като гръмната и ми отвърна, че всъщност мъжът ми и е казвал, че няма нужда да идва.

Какво ли не измислят бившите съпрузи, които продължават да живеят заедно - съпругата къса чертежите на мъжа си инженер, а той изпразва хладилника, за да не й остави нищо за хапване, когато тя се прибере от работа. Някои от разведените продължават да поддържат сексуални отношения, макар че не си говорят и са въвели график за ползване на банята...

При развода по взаимно съгласие не съществуват видими конфликти, свързани с децата или семейното жилище. Пепа поискала развод от Ангел, получила го и продължава да живее с него цели две години и половина. Струва й се невъзможно да му каже да си върви - твърде много са спомените, чувствата са сложни. Самият Ангел се е съгласил на развод, „за да не правя истории и да доставя удоволствие на жена ми".

Сложни са чувствата и при Тина и Иван, съответно на 40 и на 38 години. Женени от 15 години, те имат две деца - на 10 и на 8 години. Спят в различни стаи, никога не се хранят заедно, от години си разменят по няколко думи за общите им задължения, докато накрая положението става неудържимо и те се развеждат. Продължават обаче да живеят заедно година и половина, докато уредят въпроса със семейното жилище. В това време ходят на гости на родителите на единия и на другия, карат се и дори си забраняват „извънбрачни" връзки. Когато чул, че Тина иска това от него, Иван помислил, че ще полудее. Защо тогава се е съгласил да живее с бившата си съпруга?

„Не е лесно да изгониш жена си, от която имаш две деца. А и въпреки че е моя бивша жена, не бих искал да я карам да страда. Твърде много са общите ни спомени."

Така да бъде. Речникът ни обаче не е достатъчно богат и в него няма дума, с която бихме могли да наречем положението на разведените, продължаващи да живеят заедно. Или най-малкото все още няма...