неделя, 12 юли 2009 г.

Стресът-какво трябва да знаем?


Стресът е постоянен спътник на забързаното ни съвремие. Според някои автори е от първостепенно значение за отключването на редица заболявания или патологични състояния с, понякога, значими последствия както за отделната личност, така и за обществото като цяло. Какви са механизмите на стреса и стресовата реакцияп и какво е значението им за организма?

Най-често се касае за силно стресогенно събитие, което отключва остра стресова реакция или значима житейска промяна, свързана с прекомерно напрежение и последващо разстройство в адаптацията.

Факторите, водещи до появата на стрес, се наричат стресори, и те се различават не само по механизма на действие, но и по характера си. Отговорът на организма спрямо действието на посочените стресори се състои основно в активиране на нервната система. В резултат на това възниква повишено отделяне на два вида активни субстанции – адреналин и кортизол. Това води до повишена сърдечна честота, повишено артерилно налягане и метаболизъм. Настъпва разширение на артериалните съдове, разширяване на зениците, усилено потоотделяне. Всички тези промени са напълно физиологични и са насочени към това, организмът бързо и адекватно да се справи със стресовата ситуация. Това представлява т.нар. физиологичен отговор към стреса. Именно той дава възможност на организма да се приспособява към различни ситуации, да се справя с тях възможно най-добре. До голяма степен той има мотивиращ ефект.

Когато обаче стресовото напрежение надмине определена граница, защитният механизъм на всички изброени дотук промени изчезват и те започват да придобиват патологично значение. Това най-често настъпва след преживяни изключително тежки стресогенни събития като терористичен акт, военни бедствия, внезапна смърт на значим човек и други. Поради различната стресогенна устойчивост на индивидите, често реакциите на остра стресова реакция са доста разнообразни. В началото най-често настъпва стеснение на съзнанието с трудно осмисляне на ситуацията. Обикновено хората не възприемат станалото и се опитват да избягат от реалността. Те стават неконтактни, отхвърлящи реалността и стараещи се да изградят собствена представа на действителността. Обикновено острата стресова реакция е преходно състояние и най-често изчезва в рамките на часове до дни.

Посттравматичното стресово разстройство е закъснял или протрахиран отговор на стресови събития със същата сила и значимост като упоменатите по-горе. Тук обаче проявата на симптомите се забавя, т.е. има латентен период, в който пациентът няма каквито и да е оплаквания. С течение на времето обаче споменът за психотравмата изниква отново и отново в съзнанието, сцените оживяват внезапно, проникват в сънищата. Болният не може да преживее чувства като радост, щастие, удоволствие, постепенно той губи желание за всичко. Всеки стимул, който в една или друга степен напомня за психотравмата, води до силен страх. В други случаи пациентът е овладян от непрестанна тревожност и депресия. Това често се съпътства от различни соматични прояви като гадене, стомашни болки, болки по цялото тяло, понякога силни и наподобяващи остър миокарден инфаркт болки в областта на гърдите.

Стресовата реакция има различна продължителност, но все пак отзвучава с времето, поради което не трябва да се злоупотребява с даване на лекарства. На преживелия стрес е по-добре да се дава възможност да говори свободно за преживяването си. По този начин той очиства паметта от неприятните събития и добива все по-голяма емоционална стабилност и увереност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар