събота, 6 юни 2009 г.

Лесбийките и гейовете започнаха все повече да дават гласност за съществуването си и да търсят моралните и законните си права


Срамна или модерна дума е лесбийството? Всъщност това е нещо нормално и колкото по-рано обществото го приеме, толкова по-добре бихме се чувствали всички - хетеросексуални, хомосексуални и бисексуални.

През последните години лесбийките и гейовете започнаха все повече да дават гласност за съществуването си и да търсят моралните и законните си права. В България започнаха да се организират и гей-паради, което е нормална практика в цял свят. Целта на хомосексуалистите е да излязат на бял свят и да спрат да прикриват същинската си сексуална ориентация, както и да не бъдат игнорирани, заради това, че не харесват противоположния пол. С времето обаче започна по-скоро да се наблюдава обратната тенденция – в стремежа си да имат равни права хомосексуалистите сами се оразличават от останалите хора и по-скоро сами се превръщат в малцинство, което само си поставя прегради.

Не е лесно да си различен от масата. Различията сами по себе си обременяват човека, колкото и той да се опитва да не се отъждествява с тях. Когато си лесбийка, това често става най-отличителното ти качество. Това дали си умна, глупава, успяла, провалена, красива, грозна губи съществено значение. Именно затова лесбийките често се опитват да скрият фактите за себе си, защото не искат да бъдат „обратните“ и „различните“, а искат да бъдат приемани като всички останали. В това се състои и дълбоката драма на много лесбийки, които трудно успяват да намерят баланса между личния и социалния живот и често биват разочаровани.

Как и защо една жена става лесбийка науката все още не е намерила окончателен отговор. Според някои изследвания това се дължи на хормонални смущения, според други хората имамe генна предразположеност към хомосексуализъм. Не на последно място е и социалният фактор – разочарованието на жените от мъжете и стремежа на нежните половинки да намерят сродна душа. Често лесбийки стават жени, които са били изнасилени в детството си или са имали лош и груб баща, който се е отнасял зле с жените. Така се получава страх от комуникация с мъже и с времето момичетата се променят психически и започват да търсят любовта сред своя пол. Има и случаи, когато жени стават лесбийки заради тръпката и желанието да изпитат нещо различно в сексуално отношение. Този род жени обаче са по-скоро бисексуални и те имат влечения и към двата пола, като могат да бъдат в хетеро- и в хомосексуални връзки. В тези случаи е спорно да говорим за лесбийство.

Именно поради различните видове лесбийки може да наблюдаваме и различни роли сред тях. При някои има видима склонност към мъжко поведение, начин на обличане и маниер. Понякога дори може да загубите представа дали е мъж или жена. Този вид лесбийки обикновено обичат да имат доминираща роля и те са в ролята на силната половинка. В други случаи не може да различим нито по външни белези, нито по поведението една жена, която е лесбийка, защото тя изглежда и се държи като хетеросексуална.

Не бива обаче да възприемаме лесбийството като изцяло проблематично. Такова го правим самите ние, а в същността си то е напълно естествено. Като се обърнем към историята, виждаме, че хомосексуалността се е възприемала като напълно естествена и дори много по-възвишена от любовта между различните полове. Така е било в Древна Гърция, Древен Рим и дори в Древен Египет.

Няма съмнение, че най-популярната лесбийка е древната поетеса Сафо. Тя имала училище за девойки, които обучавала на танци и поезия. Сафо възпявала възхищението си от женските красота и ласки в произведенията си. Има предположения, че се е самоубила от любов към една от ученичките си, но според други източници е доживяла дълбока старост. Наименованието „лесбийка“ произлиза именно от родното място на Сафо – остров Лесбос, където тя е била на висока почит. Сафо е включена в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция и се е превърнала в нещо като символ на хомосексуалната любов при жените.

На по-късен етап през Ренесанса и Средновековието също е имало хомосексуално отношения между хората. Самата Орлеанска дева Жана Д'Арк често бива определяна за лесбийка, макар че няма абсолютни доказателства за това. В ранните си години националната героиня на Франция била дала обет за девственост и в доказателство за това всяка вечер си лягала с момиче, което задължително било младо и красиво.

Лесбийството започва да се разглежда като срамно и дори подсъдимо, когато мощно влияние върху живота на хората започва да има религията. Според християнството сексуалните контакти не са за удоволствие, а само за продължение на рода и точно за това хомосексуалните отношения били определяни за демонични и подлагане на гонитба в редица държви. Дори в демократичните САЩ в средата на 19ти век е първият случй на осъдена жена заради сексуалната й ориентация.

И до днес проблемът с толерантността към хомосексуалистите не е преодолян. В някои по-консервативни страни, като голяма част от мюсюлманските, този проблем все още не е видял гласност. В толерантните западни общества вече е направено много, за да бъдат хомосексуалистите напълно интегрирани, но е спорно да се каже дали има и колко са местата по света, където хомосексуализмът е напълно приет и никой не гледа с друго око на еднополовите връзки.

В края на 20ти и началото на 21ви век постепенно еднополовите бракове започнаха да се разрешават в редица държави. Днес лесбийките биха могли да сключат брак в Белгия, Канада, Холандия, Испания, Дания, Великобритания, Германия, Финландия, Исландия, Норвегия, както и в редица щати в САЩ. Държавата първенец е Дания, която разрешава еднополовите бракове още през 1989 година. Постепенно в различните държави започна да се разрешава и осиновяване на деца от еднополови двойки. През 2001ва година бе открит метод за зачеване на дете, което може да носи гените и на двете майки при двойка лесбийки. Има не малко примери за успели лесбийки сред популярните личност. Сред тях са Елън Дидженерис, Порша де Роси, Линдзи Лоън, Люси Дяковска, Дженифър Бийлс, Мелиса Ферик, Рона Камерън, Саманта Фокс, Трейси Чапман, Мишел Родригес...

Гени, хормони, съдба, мода, опит за ексцентричност... Каквото и да е за вас лесбийството, преди всичко то е нормално и разпространено явление, в което няма нищо незаконно или още по-малко грозно. Опитите да му се противопоставим са противоестествени и дори жестоки, защото забраняваме на определени хора да бъдат такива, каквито искат да бъдат. Изборът за това как да бъдем щастливи е личен и съкровен за всеки отделен човек и никой няма право да го отнема.

Няма коментари:

Публикуване на коментар