На коя среща е правилно да си легнете с мъжа, с когото се срещате?

Нова връзка. С какво я асоциирате? С какви нагласи тръгвате? Обикновено с толкова цветни, че чак ви заслепяват. А колко често тези нюанси избледняват с времето? Началото винаги е трудно.

Аз винаги тръгвам страшно предубедена. От една страна съм щастлива, но от друга момента със сближаването и опознаването ме плаши. Някога една приятелка ми беше казала:

„Мразя първата среща, първата целувка и първия секс!“



Първата среща минава, първата целувка може да те разочарова, но мисълта за първия секс вече идва в повече. На коя среща е правилно да си легнете с мъжа, с когото се срещате? Този въпрос е обсебващ от самото начало, че чак до „знаменития“ момент.

Всъщност това, което стряска повечето жени звучи леко парадоксално. От една страна съществува схващането, че ако си легнеш с някой в самото начало има опасност той да помисли, че си прекалено лесна. От друга, ако дълго време го държиш „на сухо“, може пък да го прогониш. Обикновено от този въпрос тръгват големи терзания.

В „Сексът и градът“ имаше един епизод, посветен специално на „секс срещата“. Там упорито се развиваше теорията, че третата среща е ясно-откроена и общоприета като „секс среща“.

В България нещата са малко по-различни. Има сблъсък на разбирания. И опасенията на жените действително не са безпочвени. Българският мъж, развил любимия за мен Балкански синдром, е на мнение, че трябва да си легне с гаджето си, колкото може по-скоро, иначе има опасност да изгуби интерес. Момичето, от друга страна, за да не го изгуби, след редица увещания (горе-долу седмица стига), си казва „Какво пък толкова“ и се отдава на сексуалните му набези. В следващия момент обаче, героят във връзката се замисля върху факта колко бързо му е пуснала приятелката му и, на някакво първобитно ниво, се отдава на разсъждения, че конкретното девойче твърде лесно е склонила, следователно не е сериозна, следователно не е подходяща за сериозна връзка. Сега е момента да ме оборите. Ще се радвам да чуя, че греша, но написаното е подплатено с не един случай от собственото ми и от битието на близките ми жени и мъже.

А мислите ли, че сексът спомага за посоката на една връзка? Тоест, че можете да задържите мъжа до себе си като му „пуснете“ по-рано от тогава, когато сте смятали? И тук мненията са противоречиви. Той няма да ви откаже, разбира се. Но ако след това ви зареже, чувството е меко казано унизително. Ако продължите да се срещате-това е супер. Но ако разчитате единствено на секса да ви държи заедно, тогава по-добре се откажете докато не е станало късно.

Какви са плюсовете да отлагаш секса? Най-основният е, че така се сдобивате с повече време да се опознаете. И както и да тръгнат след това взаимоотношенията ви с въпросния човек, едно е сигурно: че в очите му, вие никога няма да бъдете „лесна“. Защото за всеки мъж какъв епитет ще е определящ за вас, е от значение, дори да не го показва.

Тук се намесва и една трета страна на нещата. Има ли значение съотношението между честотата на срещите и първия сексуалния контакт? Има. Ако се срещаш с някой от две седмици, но за този времеви отрязък реално сте се видели 3-4 пъти няма как да твърдиш, че две седмици са много дълго време и трябва на всяка цена да спиш с него. От друга страна, ако излизаш с някой 7-8 дена, но сте прекарали максимално дълго време заедно, за да се опознаете и да се усетите по-близки, няма да е странно да прекарате нощта заедно.

Колкото и добре да осъзнаваме всички златни правила на прохождащата връзка и първия секс, когато една жена е увлечена или влюбена, тя не мисли особено трезво. Човек трудно бяга от собствените си инстинкти, а когато я има и думата любов, тогава вече сексуалният контакт е съвсем естествено и логично следствие. Подхождайте към конкретния обект на желанията ви с известна доза яснота – как го възприемате и какво очаквате от него. Легнете си с него, тогава, когато сами пожелаете и се почувствате готови, а не под негово настояване. Дали това ще е на първата среща, на първия месец или никога, си е личен избор. Най-важното е просто накрая да не съжалявате.