събота, 20 юни 2009 г.

Природните резервати в България са част от съкровищницата на майката – природа


Те са онази частица от страната ни, където със закон са защитени различни представители на флората и фауната и където със сигурност ще се изпълните с гордост и благоговение пред омайнокрасивите гледки. „Опознай родината си, за да я обикнеш” са казали хората и са били прави. В забързания ритъм на ежедневието, комерсиалното отношение към туризма и ограничените финансови възможности не си даваме сметка с какво богатсво всъщност разполагаме и колко малко е нужно, за да се докоснем до него. Да, наистина, това са територии, в които се отглеждат растения и животни, застрашени от изчезване и достъпът до които става само със специално разрешение. Но значи ли това, че не трябва да се интересуваме и да се грижим за природните резервати в България?! С тази своеобразна разходка още веднъж ще си припомним девствените кътчета на страната и ще разберем защо е толкова важно да ги има.


Централен Рилски резерват

Сред природните резервати на България е и най-големият природен резерват на Балканския полуостров. Централен Рилски резерват е създаден през 1992 г. върху площ от 12 394 хектара, обхващаща високите части на Източна, Средна и Северозападна Рила. Тук, в първоначалното им състояние състояние, са съхранени характерни за района екосистеми. Пак тук се намират най-високите точки на Национален парк „Рила” – Мусала, Голям и Малък Скакавец, Дено Манчо, както и долините на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Наситеният със скални зъбери и сипеи алпийски релеф изобилства от голям брой езерни групи, носещи наименованието на съответния географски обект – Маричини, Мусаленски, Скакавишки. Изключително богата растителност, предимно иглолистна, представена от бяла мура, обикновен смърч и клек, който на места е с възраст 70 г.

Природен резерват Силкосия
Със Силкосия се поставя началото на природните резервати в България. Най-старата защитена територия е създадена на 23 юли 1931 г. с цел да бъдат опазени вечнозелените храсти и горските формации от разновъзрастна буково-горунова и чисто букова гора. Обхващащ територия от 396,5 хектара, в това число голяма част от Странджа планина и района между селата Българи и Кости, Силкосия е един от най-ниските природни резервати в България. Там можете да срещнете изключително разнообразие на растителни видове и представители на различни географски ширини. Това е единственото находище на дива мушмула у нас, а ако посетите резервата през февруари и март ще се насладите на красотата на кавказката иглика и пролетната циклама. Животинският свят е представен от много видове земноводни, влечуги, птици и бозайници.

Природен резерват Ропотамо

На 50 км южно от Бургас се намира един от най-интересните природни резрвати в България – Ропотамо. Тук се намират лиманът на река Ропотамо (в който навлиза и морска вода), Змийският остров (един от петте острова в Черно море, известен още като Свети Тома, получил прякора си заради множеството сиви водни змии, които го обитават), блатото Аркутино, различни скални феномени и лонгозни гори. Първоначално, през 1940 г., областта е обявена за резерват. През 1962 г. получава статут на национален парк, но заради многобройните туристи и нарушения екологичен баланс през 1992 г. отново става резерват, при това със строг режим. Той обхваща площ от 1001 хектара, а основната му задача е опазването на бялата водна лилия, растяща в крайречните блата. По десния бряг на Ропотамо пък е най-голямото находище на медицинското растение Морски пелин. Над 100 вида растения и 71 вида птици са включени в Червената книга на България. А на Змийския остров се намира единственото находище на диворастящи кактуси, засадени през 1933 г. от цар Борис III, който ги пренесъл от Братислава.

Природен резерват Камчия

Както всички природни резервати в България и Камчия се отличава със своята уникалност. Тук се наблюдава най-богатата растителност в Европа. Районът е превърнат в резерват, за да бъде запазена най-голямата крайречна гора у нас, наречена „лонгоз”, която има аналог единствено в Колхида (Грузия). Обявеният през 1951 г. за резерват район заема площ от 842 хектара, върху която растат гигантски представители на летен дъб, елша, бяла топола, дива круша. Преобладават обаче бряст и ясен, като на места дърветата достигат височина 50 метра и възраст 150 г. 47 вида от гръбначните животни, 56 вида птици и 7 вида риби са записани в Червената книга. Тук можете да срещнете Черен щъркел, Малък креслив орел, Голям ястреб, сокол Орко и седем от общо девет вида кълвач в Европа. В никой друг от природните резервати в България не можете да срещнете Червеноглава потапница през зимата.

Природен резерват Сребърна

Това е единственият от природните резервати в България, който се намира на главното миграционно поле на прелетните птици между Европа и Африка. Заема 600 хектара охраняема и 540 хектара буферна площ, разположена на 18 км западно от Силистра и на 2 км южно от река Дунав, до село Сребърна. Тук се намира и сладководното езеро Сребърна, което е с площ 2 кв. м и дълбочина между 1 и 3 м. В периода 1911 г. – 1940 г. местността принадлежи към пределите на Румъния, но след подписването на Крайовската спогодба, отново става част от България. Обявен е за резерват през 1948 г., а за името му се носят легенди. За най-достоверно обаче се смята, че вечерно време луната се отразява във водите на езерото и така се създава илюзията за разтопено сребро. Най-голям интерес сред представителите на фауната са Kъдроглавият пеликан, Бялата чапла, Нощната чапла, Червената чапла, Блестящият ибис и Белият лопатар. А сред 139-те вида висши растения, които растат тук има много, които са застрашени от изчезване извън територията на Сребърна.

Природните резервати в България са близо 60. Може да ви се струва, че са повече, но това е в случай, че броите и поддържаните резервати, националните паркове, природните паркове и защитените местности. Толкова различни понятия, обединени от една обща цел – опазването на естествените дадености, сред които имаме щастието да живеем. Без значение кой от природните резервати в България ще изберете, навсякъде ви очакват заблежителни природни „чудеса”.

Останалите природни резервати в България

Парангалица, Баюви дупки-Джинджирица, Бистришко бранище, Торфено бранище, Калиакра, Боатин, Царичина, Тисата, Дупката, Горна топчия, Алиботуш, Джендема, Узунбоджак, Скакавица, Беглика, Еленова гора, Купена, Червената стена, Мантарица, Горна кория, Бяла крава, Кастраклий, Казаните, Чупрене, Стенето, Соколна, Пеещи скали, Букака, Бели Лом, Църната река, Вълчи дол, Стара река, Витаново, Китка, Врачански карст, Северен Джендем, Кутелка, Орлицата, Каменщица, Лешница, Ореляк, Ибър, Соколата, Риломанастирска гора, Козя стена, Конгура, Средока, Тисовица, Юлен, Милка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар