събота, 6 юни 2009 г.

Работното място е забранена територия за флиртове. Дали?


Случвало ли ви се е да се увлечете по колега? Рисковано, дразнещо, побъркващо, това чувство е толкова обсебващо, че чак се задъхваш. Виждаш го, а не искаш да го виждаш, отбягваш го, а искаш да го срещнеш...



Флиртът на работното място може да повлече редица неприятни последствия след себе си, затова трябва добре да умеете да се контролирате.

Ако се налага близък работен контакт с обекта на желанията ви, е немислимо да му разкриете чувствата си. Ако той не ги споделя, ще се почувствате по-ниска от тревата и после трудно ще го погледнете отново в очите. А и ако трябва съвместно да вършите работата си, ще отнеме време да преодолеете случилото се.

Разбира се, ако подозирате, че тръпката ви е взаимна, може да рискувате. Хора сме и, преди всичко, всеки се осланя на инстинктите си. Не е ненормално, а дори твърде обичайно, да се зародят чувства между двама души, които са в непрестанен контакт. В един момент се сближавате, споделяте си и няма да е изненада ако усетите и привличане. А кой знае какво може да излезе след това.

А ако не работите заедно,а в отделни звена и рядко се засичате? За съжаление това не ви спира да въздишате по него. Напротив, все по-често започвате да търсите компанията му. Щом функцията ви не изисква непрекъсната пряка комуникация с него, може да си позволите малко повече свобода във флирта. По-смело може да действате, знаейки, че това няма как да се отрази върху ефективността на работата ви. Такива увлечения често са малко прибързани, тъй като се провокират от тръпка, без да са подплатени с трайни наблюдения върху човека и начина му на мислене. За съжаление, не може да ги контролираме. И колкото по-спонтанно се появят, толкова по-трудно ги прогонваме.

Обикновено такава ситуация е меко казано изнервяща. Трудно може да установим какво си мисли този наш колега и доколко може да си позволим да се отдадем на флирт. Вътрешно може да изгаряме, но в повечето случаи той дори да не го забелязва. Как става това?

Забелязали ли сте как понякога се държите много по-провокативно с хора, към които нямате интерес, а когато сте увлечени, целият ви ентусиазъм се изпарява към обекта на въздишките ви.
Понякога ми се ще да съм силна и да мога да покажа на един мъж достатъчно красноречиво, че имам интерес към него. Обикновено обаче е лесно само на думи. Когато се чувствам увлечена, обикновено се държа възможно най-дръпнато и първосигнално крия това, което изпитвам, противно на собствените си желания. После съжалявам, че отново съм пропуснала възможността той да ме забележи, а при следващата ни среща сценарият е същият.
Намеси ли се и работна атмосфера, бариерата се вдига още повече. И на нея има огромен надпис „Преминаването забранено!“

Работата не трябва да се смесва с удоволствието, но любовта не е ли най-важна? По-важна от кариерата? Или живеем във век, в който развитието и комфорта на работната атмосфера са по-значими от вътрешната удовлетвореност, която носи любовното чувство. Вие как мислите?
Въпрос на лична преценка е до колко далеч може да стигнете с флирта на работното място. В крайна сметка от флирта може да излезе любов, от любовта – любовта на живота ви, а от нея - дете. Много ли се отплеснах? Добре тогава, достатъчно е само да знаете, че, колкото и да е висока бариерата, винаги може да минете под нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар