събота, 6 юни 2009 г.

Брак - не и без предварително съвместно съжителство


Една от най-често срещаните практики при двойките е да сключват брак без предварително съвместно съжителство.

Обикновено двойки, които са имали връзка с години и са изживели или изживяват силна любов, но никога не са споделяли един и същи дом, след брака често устяновяват как мечтаната идилия „...и заживели щастливо до края на дните си“ се размива.

Всеки човек има своите недостатъци, които, колкото и близки да сте, никога не може да предвидите. Странно ли ви звучи? Понякога шокът може да е много голям.

Ако сте споделяли любовта си с човек години наред и видите черти от хартактера му, за чието съществуване не сте и предполагали, това е в състояние да ви съсипе. Недостатъците, които не сте допускали, в един момент започват да се проявяват и вие сте безсилна. Първоначалното озадачаване и недоумение градират в яд, оттам в силно желание за превъзпитание. Започва се с компромиси, оттам се правят опити да се изкоренят дразнещите навици – често неуспешни, последвани от опити да се преглътнат дразнещите навици. В крайна сметка тази ситуация отключва конфликти между двамата влюбени, които сякаш наново започват да преоткриват себе си. Този път в истинската си светлина.

Предаварителното съвместно съжителство може да бъде и много ползотворно за бъдещото развитие на всяка връзка. Често двойки може да преоткрият нови положителни страни от отношенията си ако заживеят заедно. Възможно е това да се окаже тласъка към по-сериозно решение или начин влюбените да установят, че наистина са родени един за друг. Защото едни отношения не се градят единствено върху изпепеляваща тръпка и силни думи. Когато заговорим за сериозно обвързване тръпката е до време, а думите често увисват във въздуха без покритие. Много по-важно е да съществува диалог, взаимно разбирателство и способност да се правят компромиси, които да бъдат оценени като такива.

Нормално е да се появяват конфликти. Всеки човек е изтъкан от положителни и отрицателни качества и всеки греши. Има обаче разлика между типа конфликт. Често при двойки, които не са се опознали толкова добре и в един момент са се обвързали в брачен съюз, може да зейнат пропасти в комуникацията. Те няма да са породени от конкретен повод, а в повечето случаи първоизточникът е несходство в характерите. Много мъже и жени просто не говорят на един език. Всеки е прав за себе си и проблема е в невъзможността да се убедиш в правотата на думите на другия.

В защита на тезата си ще дам пример от собствения си личен живот. С бившия ми приятел водехме хармонична връзка. На мен ми се наложи да замина за София. Той дойде при мен само за три дни. Тези три дни, в които живяхме заедно ми показаха един коренно-различен човек – докачлив, раздразнителен, често неадекватен в емоциите и реакциите си. Три дни ми бяха достатъчни , за да разбера, че той не е за мен и аз не съм за него. Той не е лош човек, напротив – прекрасен и мил приятел, нo зейна гигантска пропаст за отрицателно време, просто, защото очевидно не бяхме един за друг. Щастлива съм, че го разбрах по-рано и когато се разделихме, нямаше наранени. Чисто и просто, важно е да мислиш в перспектива, за да не съжаляваш в бъдеще.




Днес е изключително модерно да живееш с любимия си човек без брак. По-икономично е и по-енергоспестяващо. Не мога да ви посъветвам да спазвате тази тенденциа, тъй като за мен бракът е най-святата ценност. Не прибързвайте обаче да встъпвате в него лековерно и недообмислено. Никога не може да опознаете един човек без да се сблъскате с всичките му навици. В интерес на вашия собствен комфорт и щастливо бъдеще е поне за месец да установите как се спогаждате под един покрив. Нищо не губите, само може да спечелите. Или ще разберете, че той не е за вас, или ще се влюбите още по-силно, убедена, че Той е правилният.
Е, тогава, в завършек мога само да допълня: „Горчиво!“

Няма коментари:

Публикуване на коментар