събота, 23 май 2009 г.

Да намразиш от любов!


Никога няма да разбереш какво е да искаш да върнеш назад един определен миг, в който си допуснал най-голямата грешка. Никога няма да разбереш какво загубих, когато се научих да дишам. Никога няма да усетиш и капка от болката, която изпих в мига, когато загубих желание за живот. Никога няма да разбереш кое е толкова важно. Никога няма да знаеш какво е да си щастлив. Никога няма да видиш лицето ми, нито сълзите, нито усмивката, нито щастието. Никога няма да бъдеш част от живота, част от миналото, настоящето или бъдещето ми, защото днес си забранявам да те помня, поне до следващият път на слабост, когато имам нужда от теб, а теб те няма. Защото реалността ме научи, че този, когото обичаш, не е този, който наистина има нужда от теб. Защото любовта и приятелството те срещат не когато си ги търсил и искал, и чакал, и мечтал. Защото когато аз в съзнателното си съществуване направих грешка, сама се осъдих, сама се бичувах и сама страдах. Защото винаги е било така и винаги ще бъде, тъй като повредата не винаги е във вашият приемник. Никога няма да видиш как сълзите ми ще станат част от ежедневното ми отражение. Никога няма да успееш да промениш това дете в мен, което някога беше готово на всичко за теб, но днес те мрази. Никога няма да усетиш гнева и яда, който изпитвам заради теб. Никога не искам да те виждам, никога, никога...

Проклинам деня, в който съдбата ме изправи пред теб. Проклинам себе си, че ти вярвах. Проклинам всичко, което някога ме е свързвало с теб. Проклинам спомена за теб. Не те искам в живота си. Мразя те, защото съм най-обикновено дете, което някога вярваше, че си истина.

Всичко, което имам сега не съм и мислела, че някога бих притежавала. Всичко което сега е денят и нощта ми ти никога няма да усетиш. Всичката тишина, която оцелялата част на сърцето ми усеща е причина да не те мразя повече от това, което е сега. Леда в сърцето ми, който не би ми позволил да бъда отново човек, вече го няма, защото ти не съществуваш. Не съществуваш от днес до следващия път.

Мразя нищото в себе си, което ти създаде. Мразя нищото, в което се превръщах всеки ден, за да угодя на себелюбието ти, за да изпиташ радостта. Мразя горчивият вкус в устата си, всеки път, когато се опитам да преглътна обидата. Мразя времето, защото болката не изчезва, не намалява, нито спомена бива изтрит. Мразя себе си, че причинявам болка на самата себе си. Толкова много мразя, заради една причина... това си ти... Мразя теб, толкова много, че бих била способна да изтръгна сърцето си, да го даря на някоя ледена кралица, а в замяна на сърцето си да получа едно кралство от лед. И дупка на мястото на сърцето ми да има, за да не усещам.

Мразя теб, ти си моят единствен проблем, ти и онзи, за когото никога не говоря, за когото очите ми се насълзяват... ти и той... двата ми единствени проблема. Мразя теб и него поравно, защото съсипвате живота ми. Дори не вие сте виновни, а мисълта за вас, която не мога да изкореня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар