От няколко години съжителствате заедно и ето че неочаквано приятелят ви изявява желание да узаконите връзката си.
След като сте поживели под един покрив в чудесно разбирателство, на партньора ви му се е приискало да ви отведе пред олтара. За него узаконяването на връзката е задължително условие, за да бъде семейството истинско. Особено ако единият от двама ви е имал друг брак преди това. А може би така той ще е по-сигурен в стабилността на отношенията ви, ще смята, че обвързването е по-пълно. Или иска да демонстрира, че ви е верен и е готов да прекара остатъка от живота си с вас.
Страх ви е, че ще изгубите свободата си.
Вие обаче имате много причини, които ви възпират да узаконите връзката си. Страхувате се, че няма да разполагате с достатъчно свобода или, че бракът ви ще се провали, като гледате как се провалят браковете на приятелки или познати около вас, а особено ако вече сте била омъжена. Или пък гледате на брака като на събитие, което ще вкара връзката ви в релсите на рутината.
А може би подозирате партньора си, че говори за брак, защото отношенията между вас не вървят блестящо. Той се бои от евентуална раздяла и смята, че узаконяването на любовта ви ще промени нещата.
Така ни е толкова добре, защо са тези формалности.
Другият вариант да не желаете брак е, че отношенията ви са толкова хармонични, та не виждате какво повече една женитба може да внесе във връзката ви. Естествено, ако всичко върви добре, би било жалко поставянето на въпроса за брак да доведе до раздялата ви.
В случай, че становищата ви се разминат, нека всеки от вас премисли какви наистина са подбудите му за решението или отказа.
Aко партньорите не се разбират добре, няма смисъл да сключват брак, защото той е само една формалност, която нищо няма да промени. А раждането на дете само ще усложни нещата. Затова, преди да вземете важното решение, обмислете разумно всички "за" и "против".
Няма коментари:
Публикуване на коментар