вторник, 19 май 2009 г.

ДОЗАТА НА РЕВНОСТА


Ревността е едно от най-разяждащите чувства, което може да ни сполети. Не по-малко страшно е да сме „жертва“ на ревността на любимия. И като повечето неща в живота ревността е полезна, когато е с мярка. Прекалим ли с нея – става отрова.

Гледайки отстрани ревностни прояви на влюбен човек, лесно и бързо може да заключим колко грозно и дори понякога неадекватно е поведението на ревнивеца. Всеки от нас обаче е застрашен да попадне в подобна ситуация и дори самият той да е виновникът за ревностните прояви. Своите или на любимия. Ревността настъпва, когато сме заслепени от силни чувства – силна любов или силно изразено собственическо чувство. Ревността винаги е нелогична в очите на страничните хора. Просто защото тези емоции в момента са им непонятни.

Точно затова да осъждаме ревнивците, без да сме в тяхното положение, е все едно да даваме съвети как се отглеждат деца, без никога да сме били родители. Ревността трябва да мине през живота ни, за да я разберем, осъзнаем, да преценим каква доза от нея да запазим и каква да изхвърлим, завинаги от живота си, за да не ни унищожи. Не, не е прекалено крайна думата „унищожи“. Ревността може да унищожи не само любовния ни, но и целия ни живот.




Дозата на ревността

Малко са чувствата в живота ни, които си имат точно определена доза. Нито по-малко, нито повече. Иначе несъмнено следват конфликти. Ревността е такова чувство. Всяка двойка трябва да има точно определена доза ревност в съвместния си живот, за да съжителства щастливо. И още по-важно е тази доза да е по равно за двамата партньори, защото иначе следват задълбочаващи се проблеми. Ако ревнива жена е във връзка с мъж, който няма и минимални прояви на ревност към нея, то тези двама души биха имали непрестанни конфликти. Той ще се чувства потискан и задушаван, а тя недооценена и малко обичана.

Точната доза ревност е като мост между двамата партньори. Те имат свои неписани правила, с които се съобразяват и знаят какво би наранило другия и какво не. И това няма нищо общо с общоприетите норми. За една двойка срещата с бивши може да е истинско престъпление. За друга това да е нещо напълно нормално и част от всекидневието. За хора, водещи връзка от разстояние, верността е ключов фактор. При едни тя е най-задължителният елемент, за други сексуалните изживявания с друг не са нищо болезнено.

Важното е от самото начало на връзката тези „норми“ да бъдат изяснени и всеки от двамата да се съобразява с желанията на половинката си. Колкото и нищо да не значи за вас срещата с бившия ви съпруг/приятел, ако това наранява настоящия ви партньор и не е наложително, защо да го правите?

Болезнена ревност

Притеснително става, когато единият партньор започне да става жертва на болестната ревност на другия. Това е проблем, с който се сблъскват много двойки и често става причина за раздяла. Маниакалната ревност, типична еднакво за мъже и за жени, е сериозен проблем, който се преодолява трудно. Тя е съпътствана от скандали, сълзи, конфликти, недоверие, болка, отчуждение, лъжи и често приключва с реална изневяра. Ревнуваният страда, че е непрестанно преследван, не му е гласувано доверие, няма собствен живот. Ревнуващият се разкъсва от съмнения, недоверие и омраза към самия себе си. Психолозите са категорични, че болезнената ревност е характерна за несигурни в себе си и връзката си хора, които се страхуват, че ще бъдат изоставени и не заслужават партньора си. Те не се съмняват толкова в любимия, колкото се страхуват да не им бъде отнето щастието и любовта. Много често силните ревнивци са тези, които са склонни да изневерят или вече са го правили.

Трудно и излишно е да се даде профил на типичния ревнивец. Просто защото хората, които ревнуват болезнено и маниакално не са еднакви. Някои достигат до тази крайност, защото имат силно собственически чувство; други са комплексирани да не останат сами и нямат увереност, че могат да задържат любимия, ако не го следят; трети са били наранявани и лъгани продължително и нямат никакво доверие на човека до себе си; четвърти са убедени, че са срещнали съвършената любов и ревността е проява на страха да не загубят най-ценното в живота си... Вариантите са много. Сигурното обаче е, че болезнената ревност е разяждащо чувство, което, ако не бъде овладяно, може да провали и най-прекрасната връзка. Светът не е само за двама и ако някой бъде насила затворен в такъв свят, той спира да оценява любимия и се опитва да избяга.

Пълната толерантност подтиква към грях

Практиката е доказала, че и другата крайност – липсата и на капка ревност не е здравословна. Така по-бързо изчезва адреналинът от отношенията на двама влюбени и те започват да се приемат за даденост. Често се получава така, че „зелената светлина“ за пълна свобода и незаинтересованост от страна на единия, рано или късно се възприемат буквално от другия и той пристъпва границата. Или иначе казано, ако оставите партньора си да прави каквото си поиска и демонстрирате поведение „Все ми е тая, дали кръшкаш“, той няма да се спре, ако на пътя му се изправи сладко изкушение. Той просто не подозира колко ще ви нарани.

Златната среда в ревността не е препоръчителна, а задължителна. Ревнувайте, за да галите мъжкото его, но никога толкова, че да убиете желанието да ви обичат. Оставете да ви ревнуват до степен да ви желаят повече, но никога до там, че вие да спрете да желаете любимия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар