вторник, 19 май 2009 г.

Тетевен –един шедьовър


Тетевен е китно старопланинско градче, сгушено сред омайнокрасиви прохладни гори и величествени стръмни върхове. Там можете да видите едни от най-красивите природни забележителности в България и да се насладите на културното наследство от древността.
В Тетевен ще се почувствате одухотворени и омагьосани от една автентична атмосфера, в която времето сякаш е спряло, в която народните обичаи и занаятите все още са част от бита на хората и в която природата е единственият господар на престоя ви. От векове градът е притегателен център за всички, които искат да усетят магнетичната красота на Тетевенската долина, накарала дори Патриарха на българската литература Иван Вазов да възкликне: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай!“ Ако се разходите до там, ще се убедите, че е бил прав и че мястото на града сред 100-те национални туристически обекта е напълно заслужено.

Разположение

Тетевен се намира в Централна Северна България, в полите на Балкана, на 120 км от София, на 74 км от Ловеч и на 60 км от Троян. Обграден от върховете Трескавец, Острич, Червен, Кон, Хайдушка поляна, Вежен и Петрахиля, той се простира по поречието на река Бели Вит. Средната му надморска височина е 415 м., а скалистият планински релеф привлича любителите на алпинизма.

В района на Тетевен се намират известните пещери Съева дупка и Моровица, както и резерватът Царичина. Тук са и курортното селище Рибарица (на 12 км от града), лобното място на Георги Бенковски в местността Костина (на 4 км), както и историческият манастир Гложен (на 15 км). Вековни гори, дъхави поляни, водопади и скални образувания – това е чарът на Тетевенския Балкан.

История

Подобно на Пловдив и Троян , Тетевен също е бил тракийска земя още от дълбока древност. Според откритите доказателства, датиращи от II – IV в., едни от първите обитатели на областта са били сердите. От тогава са и многобройните надгробни могили, а според намерени при разкопки монети, пътища и мостове се предполага, че територията е била част дори от римско селище. Водят се спорове и откъде произлиза днешното име на града. За първи път то се споменава в документ от 1421 г. Едната версия е, че там се заселил Тетьовият род, който основал града и му дал името си (затова се срещат и вариации като Тетювен и Тетювене). Другата версия за произхода на името Тететвен е, че идва от думата „тетива” (струната на лъка), защото градът се разстила подобно на нея по дължината на река Вит.
Едва през XVI – XVII в. Тетевен започва да процъфтява. Местните жители осъществяват динамични търговски връзки с Азия и Европа и градът получава прозвището „Алтън (Златен) Тетевен”. През 1801 г. обаче кърджалиите го нападат и опустошават. И макар от 3000 къщи да остават само 4, местното население успява да се изправи на крака и да възстанови загубите, като през 50-60-те г. Тетевен става един от основните занаятчийски центрове в България. През 1871 г. Васил Левски избира околността, за своята революционна дейност – в близкото село Гложене той създава таен революционен комитет, в който се включва голяма част от местното население. Свидетелство за героичното минало на Тетевен днес са множеството четнически къщи, съхранени като културни паметници.

Забележителности

Тетевен е един от 100 Национални туристически обекта заради Историческия си музей. Той е създаден през 1932 г. по инициатива на местното население, което искало да почете паметта на загиналите за свободата на народа си съграждани. С дарения и доброволен труд те откриват Дом-паметник, в който излагат първата сбирка. През 1974 г. музеят е разширен и преустроен, като е добавена и нова експозиция, проследяваща историческото минало на Тетевен – от древността до Освобождението. Днес, там вече има археологическа, етнографска и възрожденска сбирка. В града можете да разгледате още Бобевската къща-музей, Хаджиивановата къща-музей и Йорговата къща-музей.

Когато посетите Тетевен не пропускайте да се отбиете в църквата „Вси Светии”, която се издига в центъра на града от 1830 г. Уникална по своя строеж, тя привлича погледа с внушителните си размери, дърворезбите, донесени от Дебър и двете големи камбани, лети в Москва. Но това, което я прави най-привлекателна, са иконостасите, рисувани от умелата ръка на тетевенските майстори.

В подножието на връх Остреч пък се намира манастирът „Св. Илия”, който датира от XIV в. и който като по чудо оцелява след набезите на кърджалиите през 1801 г. Водят се спорове кога точно е бил построен, но със сигурност се знае, че е преди падането на България под турско робство, а след това в него е имало действащо духовно училище. Църквата към манастира днес е обявена за архитектурен паметник. Тя е двукуполна, покрита е с плочи, строена е на два етапа, а стените на олтара са полукръгли във формата на трилистник. Според легендата цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Този кръст е бил съхраняван там до 1930 г. , а днес е притежание на Лондонския музей.

Една от най-красивите местности в околността на Тетевен е село Гложенe и разположеният над нея Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец”. Той се издига сред планините, върху каменна тераса – непристъпен и защитен от набезите на турците. Точното време на построяването му е под въпрос, но се знае, че през годините е бил преустройван, имало е килийно училище, тъй като монасите са развивали просветна дейност, а днешната църква е построена през 1931 г. – върху останките от старата. Гложенският манастир е бил средище на революционна дейност, а Васил Левски е намирал убежище нееднократно зад дебелите каменни стени. В манастира се съхраняват ценни ръкописи, сред които едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики. Два бронзови печата определят манастира като киевски, а сред иконите най-забележителна е тази на „Св. Георги Победоносец”, която е донесена от основателя на селото киевския княз Глож.

След като сте отделили време на културните забележителности, може би е време да се потопите в живописната природа, която нежно обгръща Тетевен и околностите му. Можете да съчетаете посещението в Гложенския манастир с пещерата Моровица, която се намира недалеч от селото. Това е една от най-големите български пещери – дължината й общо достига 3,25 км, а дълбочината й 150 м. Откритите тук предмети, свидетелстващи за първобитен живот, днес се пазят в Историческия музей на Тетевен.

В близост до курортното селище Рибарица се намира третият по големина резерват в Национален парк „Централен Балкан” – Царичина. Наречен е на цветето Омайниче, което се използва в този район и се слави като единственото находище на бяла мура в средна Стара планина. Срещат се над 600 вида растения, от които 23 влизат в Червената книга на България. От Царичина тръгват добре поддържани екопътеки, които ще ви отведат до двата съседни резервата „Боатин” и „Козя стена”.


На около 25 км. от Тетевен е другата известна пещера Съева дупка. Наречена е на името на двамата братя Съю и Съйко, които я използвали за убежище от турците. Когато за първи път била проучена през 1883 г. било установено, че има 5 зали и няколко галерии. Заради забележителната си акустика, една от залите – Хармана, е била избирана за концертни мероприятия на известни хорове.

В тетевенската долина се намират още пещерите Байовица, Драганчовица и Рушова пещера, както и невероятно красивият водопад „Козница”, който ще ви освежи в летните горещини. Ако сте любители на екстремните спортове, то тук можете да намерите идеални условия за алпинизъм, велотуризъм, лов и риболов и високопланински преходи.

Престой

В околността на Тетевен има множество хижи, които ще ви позволят да сте по-близо до свежестта на природата. В града има няколко големи хотела, които предлагат удобства на достъпни цени, но също така можете да си наемете и квартира или частна вила в някое от близките селца. През уикендите на централния площад в Тетевен се организират празненства с музика и танци на местни самодейни състави, през май се чества празникът на Северняшката песен, а през есента е време за панаир. Градът се слави като един от големите производители на сливова ракия, която обаче върви с традиционната „тетевенска саламура” (рибена чорба) за мезе. Няма да сбъркате, ако опитате и от другите две местни народни гозби – кортмач и качамак – ще си оближете пръстите.

Тетевен ще ви предложи много повече, отколкото предполагате. И тъй като едно посещение няма да е достатъчно, за да го разберете и обикнете, ще се върнете отново!

Няма коментари:

Публикуване на коментар