Хайде семейство събирай се - бъдни вечер иде

Денят срещу Рождество Христово, е наречен Бъдни вечер.Тогава молитвено се пожелава всичко най-добро за бъднини. Това е един от най-важните семейни празници, свързан с вековни християнски традиции. На този ден съществена роля играят трапезата, обредните хлябове и коледарите. На трапезата на Бъдни вечер ястията трябва да са постни и нечетни на брой или 12. На 24 декември свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване родилните мъки на Божата майка започнали на Игнажден и на Малка Коледа (Бъдни вечер) родила младия Бог, но за това съобщила на другия ден. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или ориз, ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. Правят се още тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка. На когото се падне, ще бъде щастлив цялата година. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки на трапезата трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав. Ако орехът е пълен, няма да има болести. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.