понеделник, 31 август 2009 г.

Обвиненията


Едно от хобитата на жените е да обвиняват мъжете за щяло и нещяло. От дребни битовизми до “сериозни” прегрешения. Мъжете с по-високо его директно отричат обвиненията, другите отделят от ценното си време да се защитават.



Списъкът може да е безкраен, но ще бъде кратък. Все пак има обвинения, за които жените имат основания. Сега ще възразя само срещу тези, които всяка уважаваща себе си жена трябва да изтрие от подсъзнанието и да премахне от речника си:

Нелепо обвинение 1: “Той не помни датите на годишнините!”
Оправданието се съдържа още в множественото число - “датите” на обвинението. Ако беше една дата – да я запомня! Но не мога и не искам да помня датата на запознанството, на първата среща, на първата целувка, на първия секс, на годежа, на сватбата....

Единствените наистина важни за мен дати са служебните крайни срокове, но дори и тях си ги записвам. Помня и кога се оженихме, защото умишлено избрах “Петровден” (брат ми се казва Петър). Има дни, в които така ме “завърта шайбата”, че въобще не знам кой ден сме. Така че, хайде да оставим летоброенето и да се радваме на живота!

Нелепо обвинение 2: “Той не ми обръща внимание!”
Когато й видя нацупената физиономия и мрачното настроение, веднага ми става ясно, че следва дежурното обвинение. Много пъти съм отделял време, за да й обясня като на малко дете, че не мога да й бъда нон-стоп “под ръка”. Укротява се временно и пак се връща на любимата реплика. Странното е, че детето ме разбира много по-добре в това отношение, а тя продължава да се бори за вниманието ми по наивен и глуповат начин. Старая се да съм добър съпруг и грижовен баща, доколкото мога. Подобни обвинения провалят всичките ми усилия за това. Мила, искай по-малко внимание, а току-виж си получила повече, отколкото очакваш!

Нелепо обвинение 3: “Той се заглежда по чужди жени!”
Обвинението би имало смисъл, ако се заглеждах по чужди мъже. Не виждам какво лошо има в това, че съм естет и ценя високо женската хубост. Има милиони красиви жени по света, защо да съм толкова тесногръд, че да гледам само своята? С очи не се вършат неща, а просто се задоволява висшата потребност да се ценят красивите неща около нас. Едни ще ги погледам, с други може и да поговоря, защо не и да потанцувам? Изневярата рядко се поражда след “гледане”. Има си далеч по-сериозни причини за възникването й. Затова, скъпа, не се засягай като се възхищавам на хубавото, а се гордей, че съм избрал теб!

Нелепо обвинение 4: “Той не може да ме успокои, когато съм нервна!”
Как да успокоя човек, който не иска да се успокои, а се самонавива? Всяка моя реплика, с която целя да й върна спокойствието, се оказва клечка кибрит. А като пусне лентата от миналото става страшно. Към повода за сегашната нервност се прибавят още стотици лоши отминали случки. Те би трябвало отдавна да са забравени, но излиза, че са добре запаметени. Сълзи, сополи, викове..., апокалипсисът е неизбежен. Накрая вместо аз да успокоя нея, тя изнервя мен. Чувствам се като “психоаналитик без портфейл”. Бейби, дай да се обичаме, без да се ядосваме за дреболии!

Нелепо обвинение 5: “Той псува и ругае!”
Не виждам по-чист и по-първичен начин да изразиш възмущението си от една натурална псувня. Евфемистичните изрази не вършат работа, когато ядът ти се е насъбрал и имаш нужда да изпуснеш напрежението. В момент, когато искам да чупя, блъскам и бия наред, най-безобидното, което може да се случи, е да изригна с поток от псувни и ругатни. Животът е крайно жесток на моменти и не ти дава голям избор от възможности. Да запазиш възпитанието си в тези случаи е излишно усилие. Човешката простотия също няма граници понякога. Така че, слънчице, не се стряскай от грозните думи, те не са за теб!

Вие какви обвинения сипете към любимите си мъже? Основателни ли са и мислите ли, че ги заслужават?

Няма коментари:

Публикуване на коментар