вторник, 14 юли 2009 г.

С колко мъже сте .........?


Признайте се, че рядко сте били честни при отговора на този въпрос. Жените със скромна бройка обикновено искат да са по-“оборотни“ и свенливо добавят пред приятелките си по някое друго похождение отгоре. Мадамите, чиито луд период е продължил по-дълго, дават мило и драго да намалят броя на мъжете, минали през ... леглото им.

Опитът да сме били с различни мъже е безценен. Научаваме не само различни начини да си доставяме удоволствие, но и колко различни и в същото време еднакви може да са предпочитанията на мъжете. За други момичета, срещнали рано любовта на живота си, един единствен мъж може да се окаже достатъчен. Защо им е друг, когато този, когото имат, им дава всичко, за което винаги са мечтали. Та нали точно за такъв като техния партньор останалите прехвърчат от цвят на цвят с надеждата да намерят някой, който наистина си заслужава.

Има и трета група жени, които във вечно търсене на подходящия, предпочитат да не си „губят времето“ с някой, който „не струва“. Това обаче ги обрича на години самота, защото не намират начин да се забавляват, а мислят само за неписани правила и размит морал, който само те разбират.

А вие с колко мъже сте били?

Доволни ли сте от бройката си и защо?

Оправдавате ли жените, които не си спомнят броя на похожденията?

А може би не намирате за наивно цял живот да сте само с един?

Кое е по-важно за мъжа - сексът или добрите отношения в семейството?


На този фундаментален въпрос са се опитали да намерят отговор експертите и той се е оказал следния: "Добрите отношения"!

Социолозите са анкетирали 28 хиляди представители на силния пол от 20 до 75 години в 6 страни по света. На тях са им били задавани въпроси засягащи личния живот, секса и отношенията в семейството.

Проучването е установило, че доброто здраве на партньорите се явява главния фактор за хармоничен съюз при почти всички мъже.

Запитаните са убедени, че добрите отношения в семейството, уважението и любовта играят ключова роля, докато сексът изненадващо минава на втори план.

И заживели щастливо


Всяка сериозна връзка има логично продължение – съвместно съжителство. С брак или без брак, заживяването под един покрив с любимия е интересен и често преломен момент. Правилна стъпка или корабокрушение е вашето съвместно съжителство?

Не може да сте сигурни дали познавате един човек, ако не сте поживели заедно. Затова и един от актуалните съвети към съвременните двойки е да са живели заедно преди да решат да сключат брак. Съвместното съжителство ни дава много по-голяма яснота с какъв човек сме решили да свържем живота си и дали той е такъв, за какъвто сме го имали. Много хора дори не подозират колко много може да развалят отношенията си с доскоро любим човек, само поради факта, че живеят заедно. Дреболиите са незначителните на пръв поглед неща, които преобръщат красивата каляска, наречена „любов“.



И ако любовта на мъжа минава през стомаха, то любовта на жената минава през всички дребни детайли от ежедневието. На това не вярват само щастливо влюбените, които все още не са заживели заедно.

Време ли е да заживеем заедно?

Всяка връзка трябва да търпи развитие и да минава пред определени етапи. Спре ли да се развива – значи връзката е на изчерпване. Заживяването под един покрив е един от ключовите моменти, които доказват, че връзката наистина се е превърнала от сериозна в много сериозна. Дори сключването на брак не е нещо специално пред това да си свиете собствено гнездо заедно (освен ако бракът и заживяването заедно не съвпадат).

Няма конкретен момент, който се счита за подходящ да заживеете заедно. При някои това се случва още на първите месеци, при други – след години. Важни са възрастта, финансовото състояние, професиите, плановете за бъдещето. Всичко това, съчетано с индивидуалните характери на всеки един човек, правят невъзможно поставянето на срок.

Ако според вашите лични критерии, няма видими сериозно пречки да заживеете заедно, чувствате се уверени в чувствата си и не се страхувате да изгубите част от свободата си, тогава значи времетo е дошло. Ако той се плаши от тази крачка, дайте му време, но не безкрайно. Несериозно е да оправдавате мъж, който години наред си намира оправдания да не заживеете заедно. Това се среща често при мъже, на които им е удобно да живеят с родителите си. Не пожелае ли сам да заживеете заедно, значи му липсва смелост и най-вече – достатъчна сила на чувствата. Факт, на който не бива да намирате „логични“ обяснения.

Опитайте се да не вземате това важно решение, когато току-що сте се влюбили. Всички знаем как любовта толкова ни опиянява, че замъглява реалността. Бурният изпепеляващ секс и безгрижните часове заедно не са постоянен начин на живот. Те са просто красив етап, на който може да се насладим, преди да заживеем заедно. В противен случай първата криза в отношенията може да настъпи много рано, защото ще очаквате розовите моменти да не изчезват. Преждевременното съвместното съжителство може да отнеме от ореола на безценните първи месеци, когато сме били загадъчни и времето никога не ни е стигало да се насладим един на друг.

Двамата под един покрив – ами сега?

Да речем, че вече сте дали цялата си енергия и средства, за да свиете свое собствено гнездо. Щастливи и доволни, заживявате заедно. Очаквате, че започват да се случват чудеса, а те закъсняват. Дори напротив – първите месеци съвместно съжителство може да не се окажат толкова розови, колкото сте си представяли. Преди сте организирали времето си, така че да сте във всяка минута заедно, а сега го имате наготово. Ако позволите ежедневието да ви завърти, може да изживеете много подтиснати и скучни вечери, през които се питате „Това ли наистина исках?“

Обикновено след първите няколко месеца двойката свиква с мисълта, че забавните и скучните, страстните и унилите, щастливите и тъжните моменти се редуват и се научава да ги приема без излишен драматизъм. От битовизмите не може да се избяга, но не бива да стават основен елемент на живота ни, а да се концентрираме върху по-глобалните и смилени неща. Навиците и предпочитанията на партньора са ни били познати, но не сме осъзнавали напълно какво е да се съобразяваме с тях. Това неминуемо води до известен стрес, който обаче преминава и успяваме да се адаптираме успешно.




Важно за съвместното съжителство е установяването на правилата предварително. Не допускайте силните ви чувства да заслепят чувството за рационалност и да се раздавате у дома до изтощение. Много жени сами научават мъжете си, че те ще поемат цялата домакинска работа и грижата за дома, а след време започват да се сърдят, че той не им помага. Важно е да уточните, че двамата по равно имате задължения и изпълняването им да започне от първия ден на живота ви заедно. Ако сте на път да обвържете живота си с мъж, който е категоричен, че не би ви помагал в домакинските задължения, сериозно се замислете дали може да преглътнете този факт и дали си струва. Не заживявайте заедно с човек, когото сте решили, че ще промените. Ако той сам не пожелае, нищо не е в състояние да го промени, най-малко „досадни женски фасони“.

Липсата на собствено пространство е възможно да измъчва по-свободолюбивите хора. Трябва да приемете факта, че ще давате обяснения къде отивате, с кого, както и винаги да предвиждате половинката в плановете. Дори женските ритуали за разкрасяване стават пред очите му. Този факт обаче измъчва много повече жените, отколкото мъжете, тъй като ореолът на любимата жена не се губи от маската й за коса и шумния епилатор, а от много по-сериозни проблеми в отношенията.

Докато преди сте можели да контролирате настроенията си и да не се натоварвате взаимно, когато дразнителите са външни, след заживяването заедно това се оказва невъзможно. Дори вината за лошото настроение да не е в половинката, тя често ще понася последствията. За съжаление, причини извън отношенията ви често може да се окажат в основата на разярени спорове, защото не сте успели да разпуснете негативната енергия по друг начин.

Заживяването под един покрив е естествен и необходим ход за всяка двойка. Преди да сте предприели тази важна крачка, никога на бъдете сигурни, че сте срещнали любовта на живота си.

понеделник, 13 юли 2009 г.

Мъртво пиян язовец


Мъртво пиян язовец затвори движението по германска магистрала в северозападната част на страната.

Полицията е била повикана, за да премести от пътя, водещ към град Гослар, северозападна Германия, мъртъв язовец. Но когато служителите на реда доближили животинката се оказало, че тя е жива, но мъртво пияна. По данни на полицията, язовецът е прекалил с преяждането на презрели вишни.

"В стомаха на язовеца плодовете са ферментирали и той беше пиян като свиня", заяви представител на полицията. Детективите са успели да установят точния състав на "винната карта" на животното с помощта на неговите екскременти, в които са изобилствали костилки от коварните плодове. Разбутвайки нарушителя на пътното движение с палки, в крайна сметка те са успели да го разбудят. Остатъкът от разгулната нощ язовецът е изкарал на близката поляна.

"Не успяхме да установим, дали язовецът си го е получил от жена си след като се е прибрал вкъщи в подобно състояние", с ирония коментират полицаите.

Кафе срещу Алцхаймер


Кафето може да бъде от полза и при терапията срещу деменция. Най-вероятно кафявата напитка би могла да ни предпази от Алцхаймер.

Това сочат резултатите на американски учени от извършените до момента експерименти с мишки. За да приема същото количество кафе според телесното си тегло като мишките в лабораторията човек би трябвало да пие на ден по 5 чаши кафе или 14 чаши чай, твърдят учените от университета в Южна Флорида. Всъщност става дума за половин грам кофеин.

Изследователи са провели опити с мишки на възраст между 18 и 19 месеца, което е сравнимо с около 70 години при хората.

Опитните животни имали освен това отчетливи признаци на умствена слабост. Половината от тях получавали добавка от кофеин с питейната си вода, останалите - обикновена вода. След два месеца приемалите кофеин мишки се представяли значително по-добре, паметта им започнала да се нормализира.

Проучванията от Съединените щати, поместени в специализираното издание "Джърнъл ъф Алцхаймерс Дисийз" потвърждават някои по-раншни резултати. Учените успяват да докажат, че своевременно подаденият кофеин може да предотврати появата на симптомите на Алцхаймер при мишките.

"Сегашните резултати осигуряват доказателства, че кофеинът може да бъде успешна терапия при вече възникнало заболяване от Алцхаймер, а не само да играе превантивна роля", казва ръководителят на изследването Гари Арендаш.

"Това е важно, тъй като кофеинът може да се набави без проблеми, с лекота стига до мозъка и там оказва директно влияние върху процеса на заболяването." Сега предстои учените да приложат кофеин и при хората с леки психически смущения или пък болни от Алцхаймер в ранен стадий. И биха могли да проверят как при по-възрастните хора кофеинът намалява нивото на причиняващия заболяването бета-амилоид в кръвта.

Учените обръщат внимание на кофеина благодарение на разпространено португалско изследване, съгласно което заболелите от Алцхаймер пациенти са приемали в последните 20 години по-малко кофеин от хората, които не страдат от това заболяване.

Според друго изследване 3 до 5 чаши кафе на ден /за човек на средна възраст/ намаляват значително риска от заболяване от Алцхаймер на по-стари години. Три или повече чаши на ден би трябвало освен това да стопират умственото деградиране при по-възрастните хора. Засега не е ясно по какъв точно начин въздейства кофеинът срещу Алцхаймер.

Предположенията на учените са, че веществото унищожава определени молекулярни "ножици" в мозъка. Тези ножици, наричани секретази, разрязват амилоидния протеин, а от възникващите при този процес белтъчни изрезки се сформира опасният бета-амилоид. Обяснението обаче може и да е, че кофеинът възпира възпалителните процеси в мозъка, чрез които също се трупа бета-амилоид.

Най-щастливото място на Земята


Коста Рика е страната, в която хората се чувстват най-щастливи в света, в хармония с природата, според местната преса, която се позовава на резултати от проучване на британска екологична организация, предаде АФП.

Над 85 % от жителите й се самоопределят като "щастливи че живеят" в латиноамериканскита държава, според проучването, осъществено от неправителствената организация "The New Economics Fondation".

Критериите за това заключение вземат под внимание нивото на удовлетвореност на жителите, както и очакваната продължителност на живота и водената политика в полза на околната среда във всяка от обхванатите в проучването държави.

"В Коста Рика средната продължителност на живота е 78,5 години, 85 % от жителите се смятат за щастливи и удовлетворени от съществуването си и страната не е далеч от постигането на равновесие между потреблението и природните си ресурси", според Ник Марс, един от авторите на изследването.

Второто място в своеобразната класация, в която са включени 143 държави, е за Доминиканската република, друг рай за туристите на Карибите, следвана от Австралия. Латинска Америка като цяло е регионът, който доминира, с 9 от първите места в списъка от държави. САЩ са едва на 114 място.

Последното подобно проучване от 2006 г. постави на първо място тихоокеанския архипелаг Вануату.

Защо жените се превръщат в мъже?


Не става въпрос за операцията, при която жени сменят пола си. Това също е интересна тема, но има своето медицинско обяснение и не буди такова учудване у мен.


Става въпрос за друго, необяснимо мое питане: защо в днешно време жените започваме да се превръщаме все повече в мъжки момичета и да се натоварваме с ангажиментите, с които би трябвало да се заеме мъжът?

Не съм съгласна с твърдения от сорта „това е мъжка работа“ и „това е женска работа“, но гледките от милата ни родна реалност ме карат да се замисля и да ви задам баналния въпрос „Жени, какво ни става?“


Оглеждайки се наоколо си давам сметка, че понятия като дама и джентълмен са станали истинска рядкост в ежедневието ни. Не се случва особено често мъж да подаде ръка на жена, която слиза от трамвая, освен ако не иска нещо "по-така" от нея.

Мъжете забравят, че трябва да са галантни с нас жените, не само когато се мъчат да ни впечатлят. Вместо това, нерядко може да чуете от изнервен шофьор „Айде ма,по-бързо, че ще ти ...“ някоя си там ваша рода, най-често родната ви майка.

Ние жените, от своя страна, покорно свикваме с модата „балкански мъж“ и отвикваме да бъдем дами. Чак се чувстваме нахални, като помолим мъжа да ни изпрати или да ни вземе от вкъщи, защото все пак и той си има ангажименти – работи, уморява се, поправя си колата. Тези от нас, които се осмелят да имат малко повече очаквания от представител на силния пол, бързо биват набеждавани за „надути пуйки“, които само чакат „някой да им ходи зад задните части“.

Ако все още не сме обвързани, често изпадаме в ситуации да излизаме по срещи в търсене на идеалния. Колкото повече мъже опознаваме, толкова повече научваме какво е добре да правим. Не е зле понякога да плащаме сметката и да отиваме на срещата там, където му е удобно на господина. В следващите години може да стане модерно и ние жените да изпращаме мъжете, така както е особено актуално в момента жени да преследват мъже и да ги канят на среща.

Постепенно се учим да ставаме по-“самостоятелни“ и не толкова крехки създания. Затова не е задължително мъжът да идва с нас, когато пазаруваме и да ни помага с тежките торби. Какво толкова?! - Пет-шест килограма, с времето се свиква и даже можем да оформим красиви бицепси.

Като се върнем от работа, започваме да готвим и да шетаме из къщата. Ако сме от щастливите семейства с деца, се грижим старателно и за тях. Мъжът в тези ситуации е изморен и вече си е дигнал краката на масата, чакайки да му сбъде сервирана вечерята. Все пак това е „женска работа“! Мъжка работа е да гледа телевизия и да се чеше там, където не го сърби.

Когато обаче дойде време за ремонт вкъщи, това не е само „мъжка работа“, а ангажимент на двамата. Ако сте попаднали на някой по-изнежен екземпляр, може да се научите на много полезни неща – да шпакловате, да измазвате, да слагате контакти. Все ще ви е от полза. Като няма кой друг да го свърши...

Жените ставаме все по-силни и всеотдайни, за да е добре на половинката и на децата ни. В замяна на това обаче голяма част от жените получават неблагодарно, грубо отношение и вечни ругатни. Българската жена свиква да не е толкова глезена и „лигава“, а да бъде 2 в 1 – хем жена, хем мъж, за да може да замества половинката си във всички останали случаи, освен в леглото (там обикновено я поглеждат като жена).

Не се възмущавайте и не се чудете на написаното! Ситуации като горните не са рядкост, а традиция у нас. Причините не са ми напълно ясни, но все си мисля, че българката търпи и поема повече, отколкото е допустимо.

Защо се е случвало да видя жена да бута кола? Защо съм ставала свидетел на публични унизителни крясъци от мъж към жена? Защо редовно виждаме в трамвая измъчени женички с по няколко торби покупки, без никой да се сети да им помогне? Защо толкова много момичета неведнъж са ронили сълзи по мъже, които са се подиграли незаслужено с тях и след това даже са имали претенции?
Защо жените приемаме за нормално да слугуваме на мъжа, а не изискваме да бъдем уважавани и глезени повече, отколкото ние се суетим около мъжете?

Ако не ви е ясно за какво говоря, се чувствайте от щастливките, които винаги са попадали на подобаващо отношение от страна на мъжете.
Ако обаче някоя от описаните ситуации по-горе ви звучи позната, грешката е във „вашия приемник“. Трябва спешно да смените не само мъжа, но и поведението си.

Някъде бях прочела: „Ако човек откаже да приеме друго, освен най-доброто, обикновено го получава.“ Дано ви стимулира да търсите най-доброто отношение от най-добрия мъж, който не ви принуждава вие да се превръщате в мъж, а ви кара да се чувствате истинска жена.

Горните редове нямаха за цел да отговорят на въпроса „Защо жените стават мъже?“ Отговор не успявам да намеря, но поне може да се замислим заедно защо го позволяваме. Дано скоро намерим решението!