понеделник, 13 юли 2009 г.

Какво казва „вътрешният“ ни глас?


Една от най-често срещаните ситуации в ежедневието на обвързаните двойки е как постепенно те загубват диалога помежду си.


Дори при семейства, които са женени от години, и се познават по-добре от всеки друг, се наблюдава неспособността да се разберат, просто защото те познават характерите си, но не и „вътрешните“ си езици.

Представете си следната ситуация: съпруг решава да изненада любимата си като резервира маса в екзотичен ресторант за романтична вечеря. Поръчва вино, всичко изглежда перфектно, но до момента, в който си тръгнат, тя вече е изключително раздразнена и измъчвана от ужасно главоболие...






На какво се дължи? Елементарно...Неговият вътрешен език не съвпада с нейния. Той разчита изцяло на очите си като средство за изразяване, възприемане и това го определя като „Наблюдаваща личност“, докато тя е подсъзнателно подвластна на слуховите си възприятия. Този тип хора са наречени „Слушаща личност“.

И така, обратно към романтичната картинка... Ресторанта макар изискан и много приятен, е пълен и съответно изключително шумен. И въпреки перфектната гледка, която се разкрива пред тях, масата им е точно до кухнята. Това не пречи на него, тъй като той възприема с очите си, но на нея и действа по особено дразнещ начин, който дори самата тя не може да дефинира. Доста често дори самите ние не можем да обосновем реакциите си в определени ситуации.

Идеята за „вътрешните“ езици произхожда от специално учение в психологията наречено „Невро-лингвистично програмиране“. То обобщава схващането, че някои от нас са устроени така, че да възприемат света според това, което виждат, други според това, което чуват, а трети според това, което чувстват в дадена ситуация. Проблема в тези несъответствия между характерите ни се корени в това,че тези различия са невидими, а и неосъсазнати. Подобно на съпругата в ресторанта, ние рядко можем да осъзнаем защо на проектираните по различен начин хора не въздействат ситуации, които за нас например са очевидно дразнещи.

В любовта, тези езици играят основна роля. За да протичат безпроблемно романтичните ви взаимоотношения, се научете да разчитате този вътрешен език на половинката си. Това не значи, че трябва да се превърнете в експерт по науката. Способностите ви да водите любовна връзка ще нараснат неимоверно само ако позволите на тези иначе завоалирани особености в характера и поведението на любимия човек да ви се прояснят. Оттам нататък ще е много по-лесно да разчитате различните състояния на половинката си и да избягвате значителна част от конфликтите ви.

Трите различни типа хора според вътрешната им ориентираност са:

„Наблюдаваща личност“

Тези жени и мъже се интересуват главно от начина, по който изглеждат и винаги са облечени подходящо за всеки повод, предполагащ специфично облекло, дори това да е работа в градината. Обърнете внимание, че ако им зададете въпрос, който изисква съсредоточена мисъл, те ще погледнат нагоре, като че ли се опитват да визуализират отговора.В интерес на истината, те точно това и правят -обикновено посредством проектирането на цветни образи и картини. Този тип хора обикновено реагират бавно що се отнася до изразяване на емоции.

Най-подходящия партньор за тях е друга „наблюдаваща личност“, тъй като те възприемат главно с очите си. Ако „слушаща“ или „чувствителна“ личност се окаже техен партньор, не се очертава продължителна връзка, защото те винаги ще изискват повече отколкото „наблюдаващата личност“ може да им предостави. Възможни са компромиси, но единствено ако и двамата се постараят да ги направят е възможен благополучен съюз.

„Слушаща личност“

Тези личности са по принцип добри комуникатори, те обичат да говорят и притежават способността да разчитат настроението на даден човек дори само по тембъра му. Чувствителни са към звуците на думите, често са много аналитични и обстоятелствени, забелязват колебанието и предпочитат да назовават нещата с истинските им имена отколкото да правят намеци. Преди да отговорят на даден въпрос, бавно ще се плъзгат поглед наляво надясно като че ли наблюдават тенис мач, което означава, че те набързо премислят какво да отговорят, сякаш водят вътрешен диалог със себе си.

„Слуховата личност“ е добър партньор на всеки един от другите два типа. Дори да не забележат новата ви прическа или че сте си пуснали мустак, това е нещо обичайно. Те се интересуват повече от вътрешния свят на човек, как функционира ума му. Те ще слушат жадно как е минал денят ви и за всякакви ваши бъдещи планове. От тях може да поискате съвет и да знаете, че винаги ще са насреща. Да заговориш техния език е толкова лесно, колкото да кажеш „Чувам това , което казваш“.

„Чувстващата личност“

Този тип хора са най-отпуснати и винаги някак зареяни в собствените си мисли. Те са относително незаангажирани с външния си вид. Обичат да се хранят, да си почиват и са особено любвеобилни. Преди да отговорят на зададен въпрос, ще погледнат надолу, като че ли за да се консултират с вътрешните си предчувствия и инстинкти.

Те са подходящи партньори за всеки тип. Въпреки, че заемат по-скоро сравнително крайно място по скалата на демонстрирането на емоции, все пак са заангажирани с настроенията на човека до тях , заложено им е да могат да дадат добро възпитание и пример на потомците си, а и винаги са особено състрадателни.






И така, ако сега опитате да започнете да разбирате вътрешния език на половинката си, това може да изясни много неясноти във взаимоотношенията ви. Не забравяйте, обаче, че не за всичко има научно обяснение, понякога връзката е обсипана с толкова конфликти, които нямат друго логично обяснение освен, че просто не сте един за друг. Друг път всичко може да е толкова перфектно, спокойно и хармонично, че дори да изглежда скучно отстрани. Можем да се опитаме да спомогнем взаимоотношенията ни с човека до нас да протичат, колкото се може по-безпроблемно, но искаме ли изцяло да променим течението на връзката ни, тогава нито една наука няма да ни дойде на помощ.

Защото какво е любовта ако не химия - една от най-интересните и усложнени науки, всяка една връзка-претворено химическо уравнение, което решаваме, събираме, изваждаме, подлагаме на всевъзможни опити до момента, в който получим онова неразривно свързано химично съединение, към което всеки се стреми.

Война във вкъщи


Все по-често бившите съпрузи са принудени да живеят заедно. Докато всеки от тях чака другия да напусне семейното жилище, животът им се превръща в истински ад.
От два месеца Диди спи в трапезарията. В един хубав ден намерила леглото си там. Тя прави тоалета си в кухнята. Мъжът, който спи в съседната стая, е бившият й съпруг. Той е заключил вратата, която води към останалата част на апартамента, където са спалните и банята.





Противно на всякаква логика и здрав разум, двойките, които продължават да живеят заедно след развода, стават все повече.

Наистина е трудно да си представим условията, при които 41-годишната Ани, преводачка по професия, е живяла една година с бившия си мъж.

„Той беше много груб с мен, биеше ме и ме нагрубяваше пред децата. Исках да го напусна веднага щом подадох молба за развод, но нямах възможност да наема апартамент."

Наемите са една от основните причини, поради които превърналите се във врагове бивши съпрузи продължават да живеят заедно и след развода.

И за съпруга не винаги е лесно да търси друго жилище - предполага се, че то ще е по-малко, с по-малко удобства. Никола, 37-годишен, развел се неотдавна с Петя, споделя:

“Нямах никакво желание да напускам мезонета, в който живеех с бившата см съпруга. Доста време прекарах в давана на обяви за гарсониера или едностаен апартамент, а търсене на вещи, от които щях да имам нужда."

Съпругът, който трябва да напусне семейното жилище, има чувството, че е изгонен. Това не винаги се преживява лесно.

„Тя поиска развод, а неприятностите остават за мен - възмущава се Георги. - Това беше мой дом, а сега имам чувството, че жена ми си го присвоява."

При това положение защо да не предпочете да остане и да пречи на бившата си половинка да живее живота си? Тъкмо така е решил да направи Виктор, 40 годишен, който работи в една банка.

,I>,,Не можех да се помиря с мисълта, че жена ми ща уреди живота си. Имах чувството, че ако си отида, ща я улесня и затова останах в апартамента една година и половина,"

Животът в тази условия са превръща в ад. Борислав и Таня, и двамата зъболекари, съответно на 44 и на 46 години, изживяха истинска психодрама.

„Мисля, че и двамата изчерпахме целия арсенал от лоши номера, които можехме да си погодим. Кабинетите ни бяха а общия апартамент, а ние си пречехме взаимно с каквото можехме. Когато не се намирах вкъщи, жена ми вдигаше телефона и казваше на пациентите ми, че вече не практикувам или че са сбъркали номера. Аз от своя страна отговарях на нейните, че тя е болна, но ако желаят, мога да ги приема аз. Разменяхме си писма с обиди, но не си ги подавахме, а ги пъхахме под вратата на стаите ни. Това продължи осем месеца. Сега, когато си спомням за всичко това, ми се струва невероятно."

36-годишната Катя, инженер по професия, разказва:

„Мъчехме се някак си да живеем заедно. Бяхме изработили график за ползването на кухнята, на банята, но Тодор никога не го спазваше. Всеки път, когато разбереше, че съм в кухнята с децата, идваше и той. Един ден реши да ги позабавлява, като се правеше на човекоядец, настървен да изяде всичко наоколо си. Напълни няколко пъти чинията си с яденето, което бях приготвила. Друг път ме шантажираше, като казваше пред децата, че аз не му давам да яде. Разбира се, веднага му сервирах."

Децата често се озовават въвлечени във всичко това. Те се превръщат в разменна монета, в предмет на шантажи и на конфликти.
„Един ден трябваше да изляза, спомня си Армел, 40-годишна, фризьорка по професия. Намерих бележка от съпруга си, че жената, на която оставях детето, е заета и не може да дойде. Трябваше да си остава вкъщи. Това се повтори няколко пъти. Позвъних накрая на жената и и казах, че ако това продължава, повече няма да я наемам. Тя остана като гръмната и ми отвърна, че всъщност мъжът ми и е казвал, че няма нужда да идва.

Какво ли не измислят бившите съпрузи, които продължават да живеят заедно - съпругата къса чертежите на мъжа си инженер, а той изпразва хладилника, за да не й остави нищо за хапване, когато тя се прибере от работа. Някои от разведените продължават да поддържат сексуални отношения, макар че не си говорят и са въвели график за ползване на банята...

При развода по взаимно съгласие не съществуват видими конфликти, свързани с децата или семейното жилище. Пепа поискала развод от Ангел, получила го и продължава да живее с него цели две години и половина. Струва й се невъзможно да му каже да си върви - твърде много са спомените, чувствата са сложни. Самият Ангел се е съгласил на развод, „за да не правя истории и да доставя удоволствие на жена ми".

Сложни са чувствата и при Тина и Иван, съответно на 40 и на 38 години. Женени от 15 години, те имат две деца - на 10 и на 8 години. Спят в различни стаи, никога не се хранят заедно, от години си разменят по няколко думи за общите им задължения, докато накрая положението става неудържимо и те се развеждат. Продължават обаче да живеят заедно година и половина, докато уредят въпроса със семейното жилище. В това време ходят на гости на родителите на единия и на другия, карат се и дори си забраняват „извънбрачни" връзки. Когато чул, че Тина иска това от него, Иван помислил, че ще полудее. Защо тогава се е съгласил да живее с бившата си съпруга?

„Не е лесно да изгониш жена си, от която имаш две деца. А и въпреки че е моя бивша жена, не бих искал да я карам да страда. Твърде много са общите ни спомени."

Така да бъде. Речникът ни обаче не е достатъчно богат и в него няма дума, с която бихме могли да наречем положението на разведените, продължаващи да живеят заедно. Или най-малкото все още няма...

неделя, 12 юли 2009 г.

287 дни трябват на жената да избере как да се облича


Жените отделят почти една година от своя живот в мисли затова как да се облекат, сочи британско проучване.


Всички до една анкетирани дами, а те са били общо 2491 на възраст от 16 до 60 години, не скриват, че избора на дрехи за тях е едва ли не най-важното на този свят. И те въобще не съжаляват, че отделят толкова много време, търсейки в своя гардероб подходящи дрехи за работа, купони, официални гостувания и прочее подобни мероприятия.

Авторите на допитването са установили, че средно 287 дни от своя живот жената прекарва в тази дейност. Особено дълго дамите избират дрехи за вечерни мероприятия през почивните дни.

През седмицата и рано сутрин те отделят средно по 16 минути в избор, за да открият тоалета, с който ще сразят съперничките си и ще спечелят сърцата на силната половина от човечеството.

"Дрехата създава собствени имидж у жените и ние разбираме колко важно е това за тях", коментираха резултатите от допитването от голямата търговска мрежа за дрехи. Те съветват да се отнасяме с разбиране към тази дамска привичка, която има за цел единствено да бъдат несравними, красиви и привлекателни. А постигането на тази цел си струва времето, даже ако то е почти цяла година.

Съпругът ви пие. Вие знаете това.


Не смеете да признаете и пред себе си, че се е превърнал в алкохолик. Иначе е добър човек, но когато е погълнал “повече", не знае какво говори, нито какво върши.

Често не помни, какво върши когато е в такова състояние. Нерядко и вие, и децата сте заплашени от непредсказуемите му постъпки - нищо, че като дойде на себе си, искрено го е срам и непрества да се извинява. До следващата чашка, а тя никога не е единствена...

Пристрастяването към чашката не е проблем само на този, който не може без нея, а на всички близки около него.

Цялото семейство е в постоянен стрес, в очакване на поредната „изненада"...

Как ще се появи той у дома?

Няма ли да се натряска пред общи познати и да изложи и вас? Ако това се случи, как ще го приберете вкъщи? А след като някак го домъкнете, какво ще става...?





Съпруга, която стоически поема върху себе си отговорността и последствията от пиянските изпълнения на половинката си, обикновено осъзнава ужасяващата истина, че не живее с нормален човек, а с чуждо същество, с което контактът е практически невъзможен.

Още като се събуди, първата му мисъл е има ли биричка „за махмурлука" в хладилника...

Но въпреки кошмарите жената не иска да зареже нещастника, съсипал и нейния живот.

„Не мога да оставя децата си без баща" - това е един от най-разпространените аргументи в защита на пасивната позиция. А бащата е в състояние да похарчи до стотинка заделяните месеци наред пари за обувки на детето или заради него да ви спрат тока, защото няма с какво да се плати...

Не са редки случаите колегите му дори да не подозират, че той е алкохолик. Специалистите наричат това „тихо пиянство". В службата няма и намек за порока, но прибере ли се вкъщи, за нула време изпуска „духа от бутилката". Последствията често са потресаващи.

Статистиката показва, че повечето битови кървави свади стават под въздействието на алкохола.





А понякога изтормозени до крайност съпруги стават убийци...

Доказано е, че дори да се разведат, следващият брак на такива жени отново е с алкохолици. И не става дума за нещастна закономерност или за съдба. Психолозите използват термина „житейски сценарии"; те се съставят в най-ранна възраст.

Например дъщерята на баща пияница в детството си е принудена да наблюдава страданията на майка си, вечната липса на пари, побоищата, крясъците, скандалите... Момичето може да ненавижда родителя си, но едновременно с това не е в състояние да си представи своя собствен живот да се подреди различно. Да изгради за себе си друг модел на поведение.

Затова младите момичета, раснали в подобна среда, почти винаги се омъжват за хора, с които повтарят ролята на майките си.

Обикновено съпругите на алкохолици следват два модела на поведение:

или страдат и треперят;

или страдат и се борят.

Избралите втория вариант в отчаянието си, че не могат да накарат партньора си да се лекува, често тръгват по врачки и лечителки. Почти без изключения резултатите са нулеви.





Тези жени тотално пренебрегват себе си. Те губят всякакъв интерес към нормалния живот. Много от тях, без да са склонни към алкохолизъм, постепенно се пристрастяват към чашката - ден след ден правейки компания на любимия в стремежа им той да не се откъсне от тях...

Специалистите са единодушни: не сте ли в състояние да върнете мъжа си към нормалния живот, изходът единствен - развод. При това -колкото се може по-бързо...

Стресът-какво трябва да знаем?


Стресът е постоянен спътник на забързаното ни съвремие. Според някои автори е от първостепенно значение за отключването на редица заболявания или патологични състояния с, понякога, значими последствия както за отделната личност, така и за обществото като цяло. Какви са механизмите на стреса и стресовата реакцияп и какво е значението им за организма?

Най-често се касае за силно стресогенно събитие, което отключва остра стресова реакция или значима житейска промяна, свързана с прекомерно напрежение и последващо разстройство в адаптацията.

Факторите, водещи до появата на стрес, се наричат стресори, и те се различават не само по механизма на действие, но и по характера си. Отговорът на организма спрямо действието на посочените стресори се състои основно в активиране на нервната система. В резултат на това възниква повишено отделяне на два вида активни субстанции – адреналин и кортизол. Това води до повишена сърдечна честота, повишено артерилно налягане и метаболизъм. Настъпва разширение на артериалните съдове, разширяване на зениците, усилено потоотделяне. Всички тези промени са напълно физиологични и са насочени към това, организмът бързо и адекватно да се справи със стресовата ситуация. Това представлява т.нар. физиологичен отговор към стреса. Именно той дава възможност на организма да се приспособява към различни ситуации, да се справя с тях възможно най-добре. До голяма степен той има мотивиращ ефект.

Когато обаче стресовото напрежение надмине определена граница, защитният механизъм на всички изброени дотук промени изчезват и те започват да придобиват патологично значение. Това най-често настъпва след преживяни изключително тежки стресогенни събития като терористичен акт, военни бедствия, внезапна смърт на значим човек и други. Поради различната стресогенна устойчивост на индивидите, често реакциите на остра стресова реакция са доста разнообразни. В началото най-често настъпва стеснение на съзнанието с трудно осмисляне на ситуацията. Обикновено хората не възприемат станалото и се опитват да избягат от реалността. Те стават неконтактни, отхвърлящи реалността и стараещи се да изградят собствена представа на действителността. Обикновено острата стресова реакция е преходно състояние и най-често изчезва в рамките на часове до дни.

Посттравматичното стресово разстройство е закъснял или протрахиран отговор на стресови събития със същата сила и значимост като упоменатите по-горе. Тук обаче проявата на симптомите се забавя, т.е. има латентен период, в който пациентът няма каквито и да е оплаквания. С течение на времето обаче споменът за психотравмата изниква отново и отново в съзнанието, сцените оживяват внезапно, проникват в сънищата. Болният не може да преживее чувства като радост, щастие, удоволствие, постепенно той губи желание за всичко. Всеки стимул, който в една или друга степен напомня за психотравмата, води до силен страх. В други случаи пациентът е овладян от непрестанна тревожност и депресия. Това често се съпътства от различни соматични прояви като гадене, стомашни болки, болки по цялото тяло, понякога силни и наподобяващи остър миокарден инфаркт болки в областта на гърдите.

Стресовата реакция има различна продължителност, но все пак отзвучава с времето, поради което не трябва да се злоупотребява с даване на лекарства. На преживелия стрес е по-добре да се дава възможност да говори свободно за преживяването си. По този начин той очиства паметта от неприятните събития и добива все по-голяма емоционална стабилност и увереност.

Недоволните от живота си гледат предимно телевизия


Знаете ли, че да гледат телевизия предпочитат недоволните от живота си.

Това показват данните от 30-годишно изследване, проведено от американски социолози. Според тях, хората, които се чувстват щастливи от живота, който водят, гледат телевизия около 19 часа седмично, нещастните – над 25.

Резултатите от любопитното изследване сочат още, че доволните от живота си хора предпочитат повече други занимания – да четат, да отделят време за семейството си, да се занимават с обществено полезна дейност.

Впрочем, както уточняват социолозите, почти всеки обича да гледа телевизия – повечето запитани са оценили това си занимание с 8 по десетобалната система. Но доколко продължителен е този ефект?!

“Удоволствието да се гледа телевизия всъщност е кратко”, смята един от изследователите Джон Робинсън, “Колкото по-дълго седите пред телевизора, толкова нараства риска след това да станете с чувството на неудовлетвореност и тревога. За разлика от секса и другите видове активност, които психолозите оценяват като занимания с продължителен положителен ефект”.

Според обяснението на психолозите от екипа гледането на телевизия е своеобразно бягство от действителността, а към това, разбира се, са склонни повече неудотвлетворените от живота си хора, които в същото време не намират достатъчно сили и мотиви да го променят.

Аз пък бих добавила, че в 21 век една част от недоволните са се средоточили пред мониторите,

ровичкането в интернет и събеседването с виртуалните си познати.

Да имаш връзка с обвързана жена


Тези отношения могат да имат само една логична цел - секс. Чувствата нямат никакво място.

Моралната дилема дали да спиш или не с чужда жена е друга тема. Това е нещо, което много зависи от конкретните хора и обстоятелства. Затова пък правилото „само секс" важи в почти всички случаи.

Въпреки че като цяло жените са по-склонни да влагат чувства в подобни връзки, и на нас може да ни се случи. Срещаш я, тя е прекрасна, привлича те адски много и това, че има приятел или съпруг, е някаква подробност. Започвате връзка и в един момент откриваш, че ти искаш нещо повече от тайни срещи. Искаш от нея тя да напусне мъжа си, тя по някаква причина отказва, карате се и всичко приключва зле.

Именно затова дълбоките чувства от твоя страна са проблем. Както и надеждите и плановете за съвместно бъдеще с обвързана жена, която няма никакво намерение да остави официалната си половинка.

Никой не казва, че отношенията ви трябва да са чист бизнес. Напротив, ако искате, можете и да се сближите, да си говорите, да сте приятели. Но в момента, в който на мястото на секса се появят желания от твоя страна за истинска връзка, е време да си тръгнеш. Разбира се, можеш да поставиш въпроса пред нея - дали и тя има желание нещата между вас да станат официални и тя да напусне мъжа си. Но ако досега не го е направила, мисля, че отговорът й е ясен.

Така се връщаме към основното правило - връзката с обвързана жена е най-добре да приключва до секса.

Заетите жени имат някакъв особен чар. Типът на Джеймс Бонд не е „блондинка" или „брюнетка", а „женена". Защо обаче това е така? Ами, точно защото при кратък флирт или неангажиращ секс със заета жена има голяма вероятност нещата да приключат в момента, в който си облечете дрехите. Или поне след няколко тайни срещи. Без очаквания да й се обадиш или да й предложиш брак, без притеснения как ще се запознаеш с родителите й и без да си взимате куче.

За да се възползваш от плюсовете на подобна връзка, която те оставя напълно свободен в социалния ти живот, просто трябва да спазваш правилото „само секс".