понеделник, 6 юли 2009 г.

Послание до мъжете


Жените, както и мъжете, имат със сигурност преки физически реакции, при които не би могло да се получи "късо съединение", но се различават и са устроени по особено - моля ви, първо гърдите и кожата, а не директно сграбчване на клитора.
За тях има значение кой какво им прави много повече, отколкото за болшинството мъже. Факт е - при нас няма видима загуба на възбудата и не губим ерекция, което често обърква мъжете и те избързват или пропускат най-същественото. Невярно е да се счита, че голотата, еротиката и т.н. не възбуждат жените -вероятно разликата е, че те не препускат така безогледно.

Ще бъде почтено, поне така мисля, да ви дам един едничък елементарен и показателен пример. Вие бихте могли да направите без никакви задръжки и да се задоволите от акт с една напълно непозната в някой от "половинчасовите" апартаменти. Но, боже мой, умолявам ви да го разберете, това не ви дава основание да мислите, че можете да сторите същото и с жената, която ви обича. И след края на трийсетте минути да я качите на такси с огромен букет рози и да се приберете вкъщи при съпругата.
Както и да е, но това е самата истина.
Жените изглежда сме по-широко скроени и по-слабо програмирани от вас. Поне що се отнася до специфичните конкретни възбуди, но веднъж убедим ли се, че те действат на мъжа, на когото държим, ние съвсем скоро го програмираме като наш собствен отговор и можем да бъдем по-безкомпромисни и по-експериментиращи, заради тази своя способност.
Често жените изглеждат сковани - това е, защото те се страхуват да не направят нещо погрешно точно с този мъж, примерно да докоснат пениса, когато всъщност той се старае да не се изпразни.
Видите ли нашето затруднение - насочете ни в правилната посока.
За нас пенисът не е толкова "оръжие", а по-скоро го третираме като съсобственост, той е като дете - така малък спрямо заобикалящия го свят, а всичко разбира и е толкова индивидуален, с непредвидими движения и настроение, което се отразява върху възбудата (ето защо гумените му имитации са толкова противни).
Друг важен фактор е комбинацията сила-нежност.
Очевидно силата е възбуждаща, но нескопосаността (лакът в ребрата, изкълчване и трошене на пръсти, да ги изреждам ли?) е точно противоположното. Доникъде няма да стигнете с непохватна бруталност.
Понякога правенето на любов може и да изглежда брутално, но ни привлича способността за нежност и умело контролираната сила, а не броят на контузиите. Някои даже питат: "Твърдо или нежно?".
Но настроението се мени така бързо и вие сте длъжни да го почувствате. И е лесно постижимо. Защото някои от вас го умеят - да четат като в отворена книга гамата на чувствата.
Ние не страдаме от комплекси за равнопоставеност (кой да бъде отгоре и т.н.), защото фактически с изминаване на пътя се изравнява, може да има дълги периоди на отдих, когато единият се наслаждава и е щастлив да върши сам цялата работа, но друг път ни се иска ние да владеем инициативата и да контролираме всичко, за да получим удовлетворението, гледайки как реагирате.
Жените не са "по-мазохистични".
Във всеки случай - не повече от мъжете. В миналото те са отстъпвали и са се подчинявали поради обществения натиск. Ако пък са садистични, истинско щастие е, че не го изявяват като мъжете и не го вършат в леглото, носейки шпори или плющейки с камшик (ако някое момиче го прави, то е за удоволствие на мъжа). Те по-скоро са склонни да го изразят безмълвно или да не го изтъкват, защото това не би допринесло за ничий оргазъм. В конструктивното приложение на играта мъжете наистина имат предимство и могат да подпомогнат жената да възприеме и най-невероятното за истинско. След като всички ние сме предразположени към известна агресивност, добрият секс може да е страстен до полуда, но никога - жесток. Малко сплашване понякога помага на някои хора. Все пак стародавното възприемане на мъжа като изнасилващ и на жената като изнасилвана е така вкоренено и е в пълен контраст с останалия натрупан световен опит, където има тотална размяна на ролите.
Ако се допитаме до "Лигата за правата на жените", може би никой не би могъл да бъде добър партньор (и истински мъж), ако не се отнася към жената като (а) човек и (б) равна. С две думи е изчерпано всичко, което би могло да се каже.
Нашето обоняние е по-изострено - не подгизвайте предварително от своята мъжка сила.
Непосредствено преди оргазма е вероятно времето за цялостен телесен контакт. Собственият ни аромат ни възбужда толкова, колкото и вашият.
Начинът на работата с ръце и уста, които мъжете предпочитат и обичат, се различава невероятно много. Някои ги искат подчертаеш енергични, други ласкави, трети са за съчетаване на двата похвата. За жената е трудно да го схване, особено ако не попита или не й се подскаже. За да не се разочарова, мъжът тук трябва да бъде прям.
Някои мъже са изключително пасивни, или без въображение или сдържани, и странно наистина, но това не ни кара да реагираме агресивно. Ние може да копнеем да вършим някои неща и да се почувстваме напълно разстроени и неразбрани, но в повечето случаи не бихме се осмелили да му дадем външен израз.
Така че жената ще прави добра любов с добър любовник.
Нещо по-важно - тя ще се почувства обидена на всеки, който не се развълнува, не само защото това не би развълнувало и нея самата, а защото отгоре на всичко ще разбере, че тя не е довела до възбуда мъжа.
Накрая - както всички жени донякъде си приличат от мъжка гледна точка, така и мъжете са подобни за жените. Но вероятно жените наистина сексуално се различават повече от мъжете, поради по-голямата комплектност на техния сексуален апарат (гърди, кожа, да не ги изреждаме, но като не пропускаме и влагалището).
Никога не се подлъгвайте с мисълта, че не трябва да се изучи основно всеки човек. Това е вярно и за жените при нов партньор, но сякаш в по-малка степен.

Наркоманите са болни хора,а не престъпници


В България има около 30 000 души зависими от хероин. Близо 300 000 са младите хора, които са опитвали наркотици*. Нито един от тях не го е направил с желанието да стане наркоман. Но се случва. И то лесно. Кой е следващият?

Отношението към зависимите от наркотици хора у нас е силно негативно. В очите на голяма част от обществото те са „престъпници“, „сами са си виновни“, „трябва да ги отбягваме“. Малко са хората, които се замислят, че този избор е направен в една много крехка възраст, когато човек е уязвим и не се е изградил като личност. Началната възраст на употребата е между 13 и 16.



Наркоманите са болни хора, които имат нужда от помощ, подкрепа и протегната ръка. Скандалите и забраните няма да им помогнат. Нужна им е топла дума от близките и помощ от специалист. Потенциална опасност да се превърнат в наркомани грози голяма част от децата у нас. Липсата на контрол, говоренето на достъпен език и подходяща превенция превръща инцидентната проба на купон в системно приемане на наркотици. И от обикновено, усмихнато дете, вашият наследник може да стане наркоман. Точно като тези, които отбягвате и сочите с пръст, защото „сами са си виновни“.

Стартира кампания „Управляват ли наркотиците твоя живот?” Има ли съгласие по темата за наркотиците между деца и родители или колко големи са различията им - на този въпрос ще се постарае да отговори кампанията по повод Световния ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (26 юни), организирана от българското представителство на Службата по наркотици и престъпност към ООН.

Срещнахме се с Мая Михайловa-Петкова, експерт в Националния център по наркомании (НЦН) и консултант в Център за информация, консултации и насочване към лечебни програми (ЦИКНЛ) в НЦН.

Целта на Центъра за консултации е да помогне на зависимите да направят първата крачка в лечението си. Посещенията там са безплатни, зависимите и техните близки научават как да намерят най-краткия път към излекуването и по-лесния достъп до подходяща лечебна програма.

Ето какво трябва да знаем за наркотиците, как да предпазим близките, децата и себе си и какво да направим, ако искаме да помогнем на зависим.

Кои са очевидните белези, за които родителите трябва да наблюдават децата си, що се отнася до употребата на наркотици?
Употребяващият наркотици става апатичен, с нестабилно настроение и раздразнителен. Често си противоречи, губи представа за времето, забравя и му липсва точност. Лъжите, шантажите и манипулациите стават ежедневие за него.
Отношенията с близките се изострят, избягва контакт със семейството си и губи дългогодишни приятели. Успехът в училище или работа спада рязко, губи желание да се развива и често изпада в конфликти с ръководството. Заемите и финансовото затъване са типични за зависимите от наркотици хора.
Външният вид също е много показателен. Зависимият има нездрав, блед вид, занемарява се, понижава личната си хигиена. Зениците са или прекалено разширени (при употребата на канабис) или свити (хероин).
Детето променя социалната си среда, започва да се занимава с престъпност, а някои дори стигат до проституция и криминални прояви.

Каква трябва да бъде първата стъпка на един родител, когато разбере, че детето му е зависимо?
Да проведе спокоен разговор по темата, макар да е трудно за един родител да запази самообладание в такава ситуация. Да се опита да разбере какво вещество използва детето му и колко често. В никакъв случай да не говори на детето си, когато е в шок с назидателен тон, под въздействие на гнева си. Ако не може да овладее емоциите си, да се посъветва с психолог предварително, за да се подготви за този разговор. Само така родителят и цялото семейство заедно могат да изградят стратегия за справяне с проблема и от какво точно лечение ще се нуждае детето им.

Коя е най-честата причина един тийнейджър да прибегне към дрогата?
Любопитството. Както и натискът от страна на „готините“ връстници. Започва се с инцидентна проба, после някои от тях продължават употребата като се стига до всяка седмица и накрая се превръща в ежедневие.

Има ли вина семейството?
Не мога да кажа, че родителите имат осъзната вина, но има определен модел семейства, чиито деца посягат към дрогата. Едните са родители, които са свръх-протективни, осигуряват всичко, което детето пожелае и не му позволяват да е самостоятелно. Както и другата крайност – родители, които нямат диалог с децата си, виждат се рядко и не им създават топла семейна среда, в която детето да се чувства значимо.

Отключва ли дрогата психични проблеми?
Да, често се стига и до там. Някои зависими имат депресия, маниакално депресивно състояние, шизофрения, т.е придружаващи психични разстройства. Амфетамините, мета-амфетамините, екстази, кокаин, това са все стимуланти, от които по-често се отключват психични заболявания, отколкото от опиатите.




Каква е разликата в действието на различните видове дрога?
Опиатите (хероин, морфин, кодеин) са т.нар. „свалячи“. Те успокояват и притъпяват усещанията, човек се отпуска и отплува от реалността. В момента хероинът не е никак на мода сред младите, за разлика от предното десетилетие, което е добра новина.
Стимулантите (екстази, кокаин, амфетамини) точно обратното – те вдигат, държат те бодър, в състояние на еуфория, силна физическа активност, дори сексуална. Чувстваш се като на гребена на вълната и страшно много сближават хората, затова се използват по купони.
Канабоиди (канабис, марихуана, хашиш) – водят до силна психическа зависимост и понякога отключват психически заболявания.
Халюциногенни (гъби, LSD) - те също водят до силна психическа зависимост и отключват психични заболявания.
Инхаланти (попъри, лепила, бои) – предизвикват физическа и психическа зависимост, увреждат дихателните пътища, белите дробове, мозъка.
Психоактивни медикаменти – водят до тежка физическа и психическа зависимост и някои от тях могат да отключат психически заболявания.

Кой е най-употребяваният наркотик?
Номер едно в България и в целия свят е марихуаната. Това е статистика, която датира от около 30 години насам, „тревата” не излиза от мода. Напоследък са на мода синтетичните стимуланти като амфетамини, екстази, пико.

Към кой от видовите наркотици хората подхождат с идеята, че е безобиден и не се замислят, че може да има последствия?
Това са т.нар. леки дроги, към които тялото няма физическа зависимост, но психиката има. Такава е марихуаната. Дори цигарите, които са най-лекият и легален вид дрога, водят до пристрастяване и до последствия. Въпросът е в каква степен се вземат и дали се отразяват на организма и психиката.
За амфетамините вече е доказано, че водят до мозъчни изменения при редовна употреба. При инцидентна употреба (само по партита или на клуб) има опасност от предозиране, ако човек не съобрази каква доза да вземе. Смесването с алкохол е животозастрашаващо.

Къде е мястото на кокаина като най-елитната дрога?
Кокаинът е „дрогата на богатите”. Психичната зависимост е много силна и ако не могат да си го набавят, зависимите минават на подобни заместители (амфетамини) и всевъзможни начини да достигнат до подобно състояние. Те имат нужда да увеличават дозата, защото кокаинът е силен стимулант и когато го спреш, психичното ти състояние е депресивно, усещаш силно изтощение, умора, потиснатост.

Какво е качеството на наркотиците в България?
Само силно зависимите могат да усетят разликата. Ниското качество се определя от голямо разреждане на „материала“. Според хероиноманите качеството на наркотиците у нас е много лошо. Това крие опасност в случай, че човек попадне на „качествена” (концентрирана) дрога, защото може да предозира.

Улеснен ли е достъпът до лекуващите програми за зависими?
Повечето програми у нас са платени и това спира много хора , защото нямат средства. Този вид заболявания се „неглижират” от политиката на държавата, тъй като тя не финансира в достатъчна степен разкриването на безплатни такива. Има само две безплатни метадонови програми в София, за които се чака с месеци. В страната общо безплатните метадонови програми са седем. Платените програми варират в таксите си от 250 до 500 лв. на месец, което е непосилно за някои семейства.

Как се реализира едно лечение?
Най-важна е работата с психиката. Освен медикаментите е нужна поддържаща психотерапия. Оценява се каква е семейната среда, какъв е характерът на човека, образованието, социалните контакти и от там се изхожда, за да се прецени кой метод е най-подходящ за конкретния човек.
Понякога не е достатъчно едно лечение, нужни са 2-3, дори повече в различни програми. Трудно е да се каже колко време ще продължи лечението на един човек. Обикновено се започва с детоксификационно лечение, за да се изчисти организма от наркотиците, може да се влезе в болница и да се овладее абстиненцията. След това започва продължителна рехабилитация (3-4 месеца в болница), а след нея евентуално идва дългосрочна рехабилитационна програма в дневен център или терапевтична комуна. Накрая започва фазата на ресоциализация, за да може този човек да се научи да живее отново в обществото и да си изгради нова среда.

Какви са прогнозите за възстановяване?
В световен мащаб около 30% от хората, които започват лечение, успяват да се излекуват. Останалите се връщат към дрогата, защото не успяват да изградят нова среда.

След като бъде излекуван, как човек успява да се интегрира в обществото отново? Възможно ли е пълното излекуване, след като съществува фразата „бивш наркоман няма“?
Тази фраза съществува, защото пълното психическо възстановяване не настъпва. Травмата остава за цял живот. Това обаче не пречи на някои хора да се интегрират отново в обществото и да поемат живота си. Някои дори завършват психология и започват самите те да помагат на зависими.

Какво е мнението ви за метадоновите програми?
При някои действат, при други не. Метадонът е медикамент - синтетичен аналог, близък по химичен състав до хероина, който помага на организма да функционира, без да надрусва човека. Метадоновите програми се прилагат, за да може човек да си стъпи на краката, да си намери работа, да влезе в обществото, да създаде семейство. Т. е. зависимите да функционират нормално, да предпазят себе си и значимите близки от опасни инфекциозни заболявания свързани с инжекционната употреба на опиати. Целта на тези програми е дозата на метадона да се намалява, докато стане нулева, след което човек да се ресоциализира. Приема сe, че хероинозависимият по-бавно и плавно във времето може да бъде излекуван, като е подкрепен с медикамент като метадон. При някои хора, особено тези, които са били със сериозни увреждания, това си остава доживотна програма.

Добра алтернатива ли са комуните?
В България има две комуни (професионални терапевтични общности), но и двете са платени. Целта им е да се създаде общност, в която мисълта на зависимите да е заета и да се занимават с нещо. Престоят там е между девет месеца и година. Те си изграждат общност, готвят, чистят, учат се да се справят с рискови ситуации. След излизане от комуната, човек малко по малко се внедрява в обществото, като продължава да бъде наблюдаван и държи контакт с професионалист.

* По данни на Националния фокусен център на НЦН от Годишния доклад по проблемите, свързани с наркотиците и наркоманиите в България 2007г.

Свекърва – снаха,вечната война


Не всички са ужасни, разбира се. И все пак кой не би признал, че „най-красивият ден в живота му" има и горчив привкус.


Не са малко майките, които си спомнят (година след сватбения ден) как са вдигали кристална чаша за наздравица и са изричали пред младото същество, облечено в бели дантели, почти сакралното:
„Днес аз не губя син, аз печеля дъщеря."

Колко от младите булки не забравят минутата, когато една жена, облечена в кремава копринена рокля, се притиска към гърдите им и казва:
„Направи ми удоволствие и ме наричай мамо!"

Сватбени истории.
Двама, които се обичат, стават съпруг и съпруга. И две жени, които до този момент не са били свързани с нищо, ще бъдат свекърва и снаха.

Но същинските проблеми започват по-рано.
„Той говореше много за майка си - все милички историйки. Когато я срещнах за първи път, сякаш ме удари ток -това бе абсолютно друга жена. Една мършава личност, властна и съвсем не ласкава", споделя една млада съпруга.

Доста често така изглеждат първите срещи между двете жени.
Още тогава те се превръщат или в приятелки, или обратното - в две враждебни същества. Никога обаче в майка и дъщеря. Веднага след това и за двете става ясно, че при всички ситуации ще трябва да си поделят обичта на един мъж - син и съпруг. Едната е майка, другата -любима жена.

Известни са различни истории, невероятни по съдържание, разнообразни по драматизъм, всичките неочаквани за нашето съвремие.
Защо и кому са нужни такива игрички на малки семейни войни за дреболии?
Такива ли са всъщност жените? Почти винаги са лоши свекървите, почти винаги горките са снахите! Или пък обратното, според случая -горката майка и злата снаха.
Не всичко е така просто, както може би изглежда. Защото проблемът не е в самите жени, а в ролите, които трябва да изпълняват в едно семейство.

Френската психоаналитичка Кристин Оливие обяснява дилемата с „рухналата надежда".
Надеждата на майката, която е възпитавала сина си, очаквайки да споделя с него цял живот. Без да съзнава, тя дори го формира по свой вкус - той е мъж, но подобен на майка си. Който пък от своя страна желае все някога да се откопчае от полите й.
Кръговрат, който се повтаря от поколение на поколение.

Най често срещаните свекърви:

Разочарованата.
Тя е недоволна от сина си. Той не се държи с нея по начина, за който тя е мечтала. Може би не учи това, което тя харесва, не се облича както тя иска. Снахата е почти задължена да замести майката и да го промени. Синът в такава ситуация е „бунтовник". Той не може да се откъсне от родителската опека, остава все така зависим от нея.


Виновната.
Синът може би обича да си пийва, има лабилно поведение, оскърбява майка си. Тя знае всичко и за да запази семейството му, непрекъснато прави подаръци, успокоява снахата.
Синът в случая е „неустойчив" и не се научава да поема отговорности за живота.


Второстепенната.
Тя игнорира напълно снахата или пък намира за необходимо да изисква синът й да се отнася с нея така, както към съпругата си. Или пък се грижи за него вместо нея: пере му дрехите, готви неговите любими гозби, все още му купува дрехите.
Снахата заема отбранителна позиция. Свекървата обяснява: „Готвя му, защото ти си уморена, когато се върнеш от работа."
Синът в случая е „любимият" или заместник на бащата.


Ангел-закрилник.
Майката има точна представа как да се грижи за сина си. Смята, че ако не е тя, той ще сбърка в нещо. Освен това, тъй като не е сигурна дали снахата ще се грижи достатъчно добре, я контролира.
Например: „Миме, гледай мъжът ти да спи достатъчно. Виж какви сенки има под очите." Синът в случая е „безпомощен". Той е свикнал винаги някоя жена да се грижи не само за него, но и за всичко.


Яростна съмишленица.
Сама търси съпруга за сина си, запознава го с млади дами, урежда срещите и проверява дали всяка е подходяща за него. Държи се напълно свободно. Например осигурява им любовна нощ в родителското жилище и без да й мигне окото, сутринта им поднася закуска в леглото, като говори небрежно за времето навън.
Синът в случая не е достатъчно „мъжествен". Зависи напълно от майка си, не може да създаде сам връзка с жена.






Съвети за снахата и сина

Предоставете на свекървата възможност да се изявява и „изживява" в точно определена дейност в семейството, като се интересувате дали тя желае това.


Внимателно поставете границите. Снахата не бива да се намесва при конфликти между майка и син.


Уважавайте се взаимно, но отстоявайте твърдо времето, в което като съпрузи желаете да сте сами.


Никога не поставяйте ултиматум: „Или аз, или тя!" Такова решение може да предизвика у сина не само колебание, но и семеен разрив.


Не допускайте изгода в отношенията. От една страна, да приемате помощ (гледане на децата или гладене на прането), а, от друга, студено пренебрежение по други семейни въпроси.

Скоро ще облечете бялата рокля?


Най-голямата ви надежда е да живеете дълго и щастливо с любимия мъж. За да стане тя реалност, убийте безпочвената романтика в себе си.

Този съвет на известния френски психиатър Жерар Апфелдорфер, щастливо женен вече тридесет години, е далеч по-полезен от напътствията при ритуала в гражданското.

В общи линии хипотезата му е: системата на взаимните разплащания, която управлява общественото потребление, отрано програмира недълги връзки (вие ми осигурявате тази или онази стока, аз ви плащам, и сбогом). Колкото и практична да е, тази система ви лишава от възможността да разменяте безкористни дарове (залог за дълготрайна любов), после ви принуждава да възприемете любимия като обслужващ персонал. Ако прибавим към това неизмената вяра в идеалната любов, веднага ще разберем защо се множат браковете за еднократна употреба. Безкрайните срещи и раздели не правят хората по-щастливи. Затова ви предлагаме как да се справите с предразсъдъците, които пречат на човечеството да замени количеството с качество.


Забравете за великата любов
Идеалната любов съществува само в приказките. Тя е мит, роден от културата, категоричен е Жерар Апфелдорфер. Но опасен мит, защото стремежът към романтиката ни пречи да се наслаждаваме спокойно на живота. Вие се влюбвате, добре ви е с него, но се питате: “Ами ако той не е истинската ми любов?" Този ужасен въпрос, който ви гнети, води до раздяла. След нея тръгвате отново да търсите приказния принц.
Какъвто в реалния живот не съществува.
Специализацията на романтичната героиня са съдбовните страсти.
Всички романи свършват в мига, в който препятствията са преодолени и на хоризонта се задава безоблачно щастие (в случай че героите не са загинали). А нашата обикновена житейска история започва точно от този момент. Вие имате реалната възможност да станете щастливи. Изградете ги свой мит за нея, ако я смятате все още за обикновена. В минутите, когато ви обзема съмнение, си спомнете как заедно с него сте се смели, карали сте се и сте се одобрявали. И този скучен писателски сюжет ще е само ваш.


Спрете да се смятате за неудачница
Да срещнеш любовта, е като да намериш работа -необходима ви е минимална доза самоуважение. Всички специалисти са единодушни: за да ви обичат, трябва да се обичате и уважавате. Преди девойката се е омъжвала с мотива, че той е от добро семейство, а сега - защото го обича. Някои западни психолози смятат, че бракът по голяма любов увеличава възможността от неврози по време на семейния път.
Френският психиатър смята, че в такъв случай не бива да бързате. Дайте си време да разберете доколко жизнеспособна е вашата връзка.


Не се бойте за своята независимост
Брачният живот създава някои неудобства. Не можеш да ходиш на дискотека всяка вечер и да си легнеш с първия срещнат. Трябва ли да съжаляваш за това?
Героините от "Сексът и градът" са волни като птици, което не пречи да са нещастни. Съпружеските вериги не са спрели никого досега да направи блестяща кариера или да постигне мечта. Умните съпрузи знаят, че главната им задача е да поддържат партньора си да бъде самият себе си.


Не се надявайте, че това е безплатно
Да обичаш, без да искаш нищо в замяна...
Това ли са отношенията, за които всички мечтаят? На практика нещата са други. Любовната връзка се подхранва с безкористни дарове: аз ти давам нежност, грижи, подаръци, ласки, а ти като цивилизован човек ще се постараеш да ми отговориш със същото. В противен случай нещата може да се обърнат.
Защо? Ако се раздавате безогледно, обектът на вашето внимание може да стигне до два извода.

Първи: Няма защо да прави същото, след като на робините не се дължи благодарност.
И втори: Той се смята за обект на шантаж, затова не е способен да се разплати за благата, с които е бил удостоен. Идеалният случай е всеки да дава толкова за общото, колкото и другият.
Количеството усилия, положени поравно, се нарича справедливост.


Не издигайте секса над всичко друго
Невробиолозите смятат, че горещият период на съпружеската двойка продължава 90 дни. По-оптимистичните сексолози говорят за меден месец от две години. След този срок страстите, подчинявайки се на успокоените хормони, затихват. Това правило важи и за вечно влюбените двойки.
Не си създавайте илюзии: Хората, които живеят дълго заедно, не правят секс по два пъти дневно. Иначе след 20 години съвместен живот ще натрупат 15 000 контакта и омаломощени, ще вдигнат бяло знаме.
Сексуалността е важно нещо и трябва да се превърне в тема за разговор. И мъжът, и жената могат да си позволят откровеност не само в леглото. Защото не са само любовници, но и приятели.


Не мислете, че е завинаги
Опасно е да се мисли, че след пренасянето и в дома му всичко ще е като по вода. Когато се убедите в това, рано или късно, ще обърнете влака. И то, защото не сте разбрали навреме нещо просто:
Животът на двама души се гради всеки ден и нас ни обичат не заради това, което представляваме, а за това, което правим. Семейният живот е всекидневна работа - от самокритиката до епилацията в зоната на бикините.


Не се опитвайте да се опознавате един друг докрай
Общуването е много полезно за здравословния семеен климат. Стига да умеете навреме да спрете. Да знаете всичко за своя съпруг и да го осведомявате за всичко, което ви се случва, не е във ваш интерес. Не се лишавайте от правото на забранените зони.
Защо му е да знае, че изсветлявате косъмчетата над горната си устна, опъвате бръчките си с ботокс и още се съмнявате дали точно той е . мъжът, който ви е нужен?
Ако го засипете с напълно излишна информация, вашата сексуална привлекателност ще се свие като шагренова кожа. От това ще пострада и семейният ви живот.


Не стойте на едно място в отношенията
Усещането за постоянно присъствие е най-добрият начин да намразиш някого до смърт. Вашата приятелка например се е запознала със съпруга си в работата и не мисли да се мести оттам. Помислете струва ли си да завиждате на тяхното щастие?
Какво има да обсъжда тази двойка, като се върне от работа вкъщи: странните навици на шефа, шегите на колегите или предстоящото повишение на заплатите?
Дългата семейна връзка от ден на ден се обогатява с нови и нови истории, вицове и личен опит на всяка от двете страни. Така че живейте своя си живот, работете и се развличайте така, както на вас ви харесва. Общо казано, трупайте впечатления, наблюдения и емоции и ги споделяйте с този, с когото делите леглото. Той безусловно ще ви поддържа в това.

неделя, 5 юли 2009 г.

Кога да зарежеш гаджето?


Вие седите като принцеса, която чака принца й да се обади. Вече за пореден път четете клюките от вестника, когато…нервите Ви не издържат. Вече си мислите, че телефонът е повреден.
Вдигате слушалката и сигналът учтиво Ви поднася лошата вест: телефонът работи.

Разбира се, започвате да си спомняте, че Той всъщност не ви е казвал, че Ви обича…но бяхте толкова сигурна. Този път нещата изглеждаха по-различни…






И започвате да се замисляте за всички онези мънички камъчета, които преобърнаха каруцата. Но защо чак сега? Естествено, ще понесете още една раздяла, но не искате ли да бъде по-различно? Не искате ли Вие да зарязвате, Вие да гледате с презрение, от Вас да се иска обяснение ЗАЩО? Когато връзката не върви защо трябва да чакаме да ни зарежат?

Няма ли да се замислите, ако Той…

1. Забравя рожденият Ви ден!
Дали наистина държи на Вас?!

2. Казва Ви, че му напомняте на бившата му приятелка!
Или я мрази, или още я обича. И в двата случая губещата сте Вие.

3. Не желае да Ви запознае с близките си приятели, майка си, брат си…
Не че трябва да се засягате, но показва сериозността на намеренията Му. Но спокойно, винаги може да е по-лошо. Той Ви представя, а те Ви казват, че винаги се радват да се запознаят с приятелките Му.

4. Близките Му са твърде хладни към Вас!
Не е задължително да Ви се мятат на врата. Но ако Той се интересуваше от Вас щеше да предупреди, че ще Го търсите. Ако Той се отнася към Вас като към поредната, то и близките Му ще бъдат безцеремонни.

5. Той е потаен!
В началото това привлича. Той е господин Мистерия, интересният, тайнственият. И не е ли страхотна тръпката да го разгадаваш?!
Но до един момент. Моментът, когато разбирате, че не можете да обичате непознат. Ако наистина е влюбен би Ви отегчавал с часове с подробности от живота си, с дребни нещица, които разкриват какъв е той.

6. Ставате близки и Той загубва интерес!
Ако е по-консервативен може би трябваше да изчакате с леглото. И все пак връзката трябва да дава и на двамата по нещо. Когато е с Вас той трябва да бъде щастлив. Не груб, студен и надменен. Ако се показва отегчен и безразличен, търсети си друг!

7. Винаги излизате в едни и същи дни.
Два пъти в седмицата, например петък и събота. В началото това ви стига и е истинска радост, че ще сте заедно всеки уикенд. Но ако връзката стане сериозна това е малко и няма да е достатъчно. Вие искате да излизате заедно и други дни, а той не може.
Защо ли?

8. Не Ви дава на заем дискове и книги.
Когато заговори отново за новия албум на любимата си група, му го поискайте, за да го слушате. Ако се съгласи веднага, той прави планове за дългосрочна връзка. Почне ли да се колебае – не се вижда с Вас в бъдеще.

9. Не се обажда, за да разбере какво Ви е казал докторът.
Не забелязва, че сте се подстригала или че имате нова блуза. Не усеща, че сте сменила парфюма и нюанса на косата си. Въобще, забелязва ли Ви?!

10. Не си спомня подробности за Вас!
Ако е забравил името на кучето Ви не е проблем. Но, че сте алергична към ягоди или че Ви е ухапало куче, след като вече сте му казали…ако държи на Вас ще запомни всичко, което би Ви навредило.

11. Казва “Обичам те” на втората среща!
Кога успя да разбереш? Може би е любов от пръв поглед. Възможно е, но не се случва всеки ден. Не Ви ли се струва по-отворен от момчетата, с които сте излизали. Сигурно вече има доста опит. И вътрешният глас се обажда “ Внимание! Сваляч”. Ако Ви се струва твърде преждевременно, вероятно е неискрено.

12. Държи се зле с вас, когато сте с компания!
Когато сте сами колко много Ви обича, а сега…като че ли не съществувате. Говори си с приятелите, а вие се оправяйте. Ако с поведението или с разговорите си ви обижда по някакав начин, сложете точката незабавно.

13. Ревност, ревност, ревност!!!
Полезна в определени количества. Обикновено е доказателство за любов. Или, че се съмнява в себе си и се страхува, че ще Ви изгуби. Всеки би се почуствал поласкан. До един момент! Когато ревността задушава и най-голямата любов умира. С човека до Вас трябва да се чувствате свободни и живи. Всеки изпитвал ревност и бил обект на ревност знае колко е пагубна за взаимоотношенията.

14. И пак ревност! От друга страна!
Не можете да го накарате да ревнува. Казвате му, че сте била на кино. И той ви пита “Кой филм гледа?”, а не “С кой беше?”.
Съобщавате му, че възнамерявате да си направите малка екскурзия, а той Ви пожелава приятно прекарване. Не Ви предлага да ви придружи, не пита с кой сте и изглежда напълно безразличен. Ами стискайте палци да срещнете по-подходящ.

15. Изневерява Ви!
При най-малкото съмнение веднага проверете. Но не го питайте и не му вярвайте. Щом сте се усъмнили веднъж в действията му, не се доверявайте на думите му. А ако го видите с друга не се нервирайте, не плачете и не се самосъжалявайте. Той не го заслужава. Отидете, кажете му “Здрасти” с усмивка на уста и си живейте живота!

16. И накрая…
“Ако някой те разиграва
И ти прави номера
Кажи му “Sorry мили,
Чашата преля”!!!”

Партньорство и любов


“Преодоляването на страха от това да бъдеш отворен тук и сега е най-прекрасното нещо. Всичко ще засияе с важност и игривост, и чувството, че си принадлежите един на друг, ще направи развитието на всеки един от вас споделено богатство.“
Най-големите радости и болки на човека са свързани с любовта и партньорството. Всеки път, когато нашите сърца забият по-бързо или очилата ни се запотят, ние го приемаме като нещо изключително лично.
Преживяваме чувствата си като нещо уникално, което ни се случва, но ако погледнем по-отблизо, корените им са много по-надълбоко. Това, което може да ни изглежда много лично преживяване всъщност е среща и осъществяване на най-основните принципи на вселената.

Там, където безвременното открито пространство – потенциала на всички неща – играе свободно, то изразява своята сила и преживява качествата си чрез дуалността. Проявявайки се като близко и далечно, като топло и студено, като мъжко и женско, то идва, за да осъзнае своя пълен потенциал.
Ако има само пространство, нищо не се случва. Въпреки че пространството е неразделно от осъзнаването, не се пораждат радост и сила. Обаче ако пространството се изрази чрез дуалността, ако противоположностите се появят и след това се слеят, заражда се нещо присъщо и се появява богатство.
Подобно е на това, което се случва в лабораториите, когато атомите се разделят и след това се сблъскат с висока скорост. Огромните освободени енергии са били в атома и преди това, но са се появили едва когато той е бил първо разделен и след това събран отново.

Същото става и когато се влюбим, когато съществата се отворят един за друг и мъжката и женската енергия се срещнат. Полезно е да разберем, че нещата са по-малко лични, отколкото ние ги чувстваме. Това, което се преживява като нещо лично, всъщност е много основно. Срещането и обединяването на тази дуалност е по своята същност удивителна възможност, както за вътрешен, така и за външен растеж. Тъй като пространството, съдържащо се между истински противоположности, има всички възможности, обединението им дава повече от техния сбор.

Това означава, че когато мъжкото и женското начало се срещнат напълно, ще се появят качества, които нито едно от двете не е осъзнавало преди. Разбира се, съществата винаги се учат едно от друго, но където има любов, има допълнителни измерения. Само по себе си мощното поле, появяващо се от взаимното привличане и преживяваните над-личностни състояния на пространство и радост, има вдъхновяваща природа. Непознати преди аспекти на ума оживяват, когато се доближим и дълбоко се докоснем един друг. Повече се получава, отколкото се влага в любовта, защото самата ситуация е толкова творческа. Случват се много неща, които дотогава са стояли в непроявено състояние.

Този процес се активира независимо по какъв начин сме се отворили за него. Някои хора осъзнават повече на външно ниво, наслаждавайки се силно на часовете в леглото. Други се срещат на вътрешно ниво, споделяйки същите интереси и искайки да правят подобни неща. А някои се чувстват обединени, защото се допълват на най-дълбоките нива на възгледа. Независимо дали физическо привличане, вътрешно чувство или дълбокото отъждествяване ще са основната причина за връзката, има много да се научи. Ако работим интелигентно с това, което е налице, ще се осъществи дори още по-цялостен човешки растеж.

Тъй като това е възможно само в спокойна атмосфера, в една връзка е важно да се избягват очакванията и съревнованията. Въпреки че Буда по никакъв начин няма намерение да залепва някого за нежелан партньор и често споменава за трудността да се намери добър партньор, от момента, в който съществата решат да направят връзка, е разумно да са рамо до рамо. Подкрепата един друг работейки в света има много смисъл и най-доброто се случва, когато мислим “ние” или “нас”, а не “аз и тя” или “аз и той”. Обикновено и двамата партньори минават през възходи и падания заедно, а щастието и нещастието зависят от възгледа им. Затова, ако нечий партньор има специални качества, въпросът е да ги споделяме. Ако мислим и казваме “Виж какво можем да направим”, се премахват всички чувства на разделение и се появява много радост от преживяването “никога няма да ударя на камък”. Умът няма край.

И тъй като животът става по-кратък, а не по-дълъг, как можем да направим щастливо разпределение на такива безвременни сили в полето на човешките всекидневни връзки?

На външно ниво, е разумно да даваме толкова щастие, колкото е възможно, да бъдем съзнателно добри един към друг и да се наслаждаваме на богатите разлики между мъжа и жената в любовния акт. Да се доближаваме до другия така, както влизаме в храм, с голяма откритост. Ако не сме монаси или монахини, е полезно да виждаме тялото като инструмент за даряване щастие на другите.

На вътрешно ниво, срещата трябва да уравновесява съчувствието и мъдростта. Мъжете имат повече методи, жените повече интуиция и в атмосфера на доверие, приемането на тези качества води до резултати, надминаващи всички измерения. Препятствията тук се елементарни, но упорити и премахването им изисква много добронамереност. Толкова много неща са свързани с вътрешния ритъм. Мъжете например, разделят деня и нощта. Мнозина са груби по време на работа и често не се сещат да сменят тона, когато наоколо се появят жени. През нощта обаче всичко е забравено. Тогава умът им е концентриран в любовта и забавленията и те се чудят какво става с жената, която е заседнала в своя 24-часов цикъл. Ако не са се отнасяли добре с нея през деня, тя просто няма да е много сговорчива през нощта. Тъй като и двете страни са много чувствителни в такъв момент, а животът трябва да се използва добре, това нещо трябва да се има предвид.

Най-дълбокото ниво на съюза между мъжа и жената се изразяват чрез будистките символи на лотоса и диаманта. Жената е лотоса. Тя е естествено даваща и иска да означава нещо за някого. Мъжът е диаманта, доволен и сам да сияе. Обединяването на лотоса и диаманта, независимо дали в действащо партньорство или като съзнателно цяло, дава най- висшата радост на пълно функциониране, която се разпространява и на външно, и на вътрешно ниво. Знаейки, че това съвършенство е над-личностно и безвременно, присъщо на пространството, съчувствието и мъдростта стават съвсем естествени, а нараняването на другите, ако не е за тяхно добро, изчезва напълно.

Изневерих му,но защо?


Изневярата изглежда толкова осъдителна за тези, които не изневеряват, колкото оправдана за тези, които изневеряват. Макар повече да страдаме от последствията от мъжката изневяра, ние жените далеч не сме по-“верният“ пол.

Защо мъжете изневеряват вече добре знаем.

Жените, които изневеряват обикновено се делят на два типа. Едни, на които им е доскучало и искат да върнат емоцията в живота си с инцидентна и необвързваща изневяра. И други, на които им липсва ключов фактор от отношенията с половинката. Вторият тип са повече и много по-драматично изживяват събитията в живота си. Какво се случва с тях?

Той вече не е същият! Не те гледа така трепетно в очите, не се съобразява с желанията ти и раздразнението се появява много по-често в реакциите му, отколкото преди. Романтиката често остава на заден план, за сметка на разговорите за неплатените сметки и пазаруването на стоки за дома. Много по-приятно ви е да излезете с приятели, отколкото само двамата. Скучно ви е. Пусто. Предпочитате да мълчите отколкото да разговаряте. Споровете са се превърнали в естествен завършек на разговорите ви. Живеете в два различни свята. Опитвате се да направите нещо, за да върнете искрата, но всеки път опитите се провалят. Споменът за предишните ви отношения отключва по-скоро сълза, отколкото усмивка. Какво се случи? Къде остана вашият свят, който изградихте с толкова любов и надежда?

Опитваш се да си отговориш на много въпроси, но ти е трудно. Той има вина, забравил е коя си. Ти също имаш вина - не помниш каква си била. Превърнала си се в тъжна, крива и често мрънкаща жена. Това го дразни още повече. Дразни и теб, но нямаш енергия да се усмихваш и да се бориш. Не успявате да проведете нормален диалог. Обвинения, обвинения, обвинения... Няма значение кой е виновен, фактите са налице.

Вече не си щастлива и всичко, което е палило любовта ти, го няма. Какво следва?

Изневяра. Срещаш другия. Той е свеж, различен, мил. Желае те. Старае се за теб, дава ти всичко, което ти е липсвало. Предлага ти да отидете на места, където не си била. Искрено се интересува какво се случва с теб.

Вълнуваш се от погледа, усмивката му. Мислиш дали си достатъчно красива за него. Целува те и цялата се разтреперваш. Усещаш емоции, които отдавна си забравила и се чувстваш щастлива. Виновна, но щастлива и отново специална. Сексът можел да бъде много по-различен и вълнуващ от това, което получаваш у дома.

В този момент обикновено се ражда нова любов или се възражда старата. Някои жени усещат, че новият мъж е това, което всъщност искат и дори да не намерят смелост да прекратят брака/връзката си, живеят за миговете прекарани в изневяра. Други жени, след мимолетна авантюра, оценяват какво имат и отново разпалват любовта със сериозната си половинка.

Женската изневяра не е задоволяване на нагон (в повечето случаи). Тя се ражда в главата, минава през сърцето и приключва в чуждото легло. Затова и за нас изневярата означава много повече от това, което е за мъжете.

Изневеряваме, за да получим това, което ни липсва. Изневеряваме, след като дълго сме се борили да не го направим. Изневеряваме, за да го накажем и за да усетим, че още може да сме мили, красиви и желани жени.

Не оправдавам изневярата. Много по-лесно обаче е да осъдиш нещо, отколкото да се замислиш защо се е случило.

Всяка една от нас знае, че ако изневери, има причина и тя почти винаги е основателна. Вината може да е в теб, може и да е него, но най-често е и в двама ви.

Изневярата е начин да покажем, че ние също може да нараним. Женската изневяра в повечето случаи е протест срещу нещо, което дълго не ни е харесвало и не сме успели да променим. Когато изневериш, се вгледай в чувствата си.

Ако страдаш и се чувстваш виновна, значи все още има шанс за сериозната ти връзка. Ако обаче не те интересува как ще се почувства той, значи е време изневярата да премине към раздяла.